Краставицата е топлолюбиво растение, затова семената започнат да поникват при 12°С, а най-добре е да им осигурите 25-30°С. Има много изисквания към водата в почвата. При ниска почвена и въздушна влажност, растенията бързо остаряват и загиват, а ако оцелеят, плодовете горчат. Не бива да се допуска и преовлажняване. Краставицата изнася от почвата сравнително малко хранителни вещества – най-много калий, след това азот и относително по-малко фосфор. Поради голямата й чувствителност към хранителните вещества внасянето на торовете трябва да бъде на няколко пъти.
На полето краставиците се произвеждат ранно и средно ранно. Ранното производство може да е чрез разсад в полутопли парници или без разсад. Избират добре защитени от вятъра места, с рохкава, относително по-лека и топла почва. За да се произведе качествен разсад засяването трябва да стане 1 месец преди засаждането. Това е обикновено в началото на месец април. Беритбите започват около 20 дни преди производството без разсад. Най-удобно е семената да се засеят в торови саксийки по 2-3 бр. След поникване и отваряне на котиледоните се оставя по 1 растение. Когато се появи първият лист, саксийките се допълват с обогатена почвена смес. За да бъде по-добре приспособен към външните условия, през последните десетина дни влажността се ограничава, проветрява се по-обилно и температурата се намалява.
Разрохквайте след засаждането
Когато растението образува 3 листа, е готово за засаждане. Площта трябва да бъде прекопана или изорана през есента на дълбочина 25-30 см и едновременно с това да бъде внесен разложен оборски тор и 2/3 от фосфорните и калиевите торове. Засаждането се извършва след като е минала опасността от късни слани на разстояния 1,20 на 0,60 см в реда. Разсадът се поставя на дълбочина 3-4 см по-голяма, отколкото е бил в торовата саксийка и всяко растение се полива с 1,5-2 л вода. Първоначално почвата периодично се разрохква - в междуредията по-дълбоко, а след разрастването на кореновата система – по-плитко, при което растенията се загърлят. До първата беритба поливането е по-рядко. Поливането трябва да се съобразява с почвените и температурни условия така, че почвата да се поддържа умерено влажна.
При средно ранното производство семената се засяват на постоянното им място през втората половина на април, като това трябва да бъде съобразено с късните слани и температури за всеки район. Преди сеитбата или засаждането се внасят суперфосфат и калиев сулфат. Във всяко гнездо се слагат по 5-6 семена. Първото прореждане се извършва при образуване на първият лист, като се съчетава със загърляне и разрохкване на почвата. След 15-20 дни се извършва второ окопаване, като във всяко гнездо се оставят по 1 до 2 растения. По-късно се извършват още 1-2 окопавания.. Подхранването с азотен тор се извършва при първото и второто окопаване. Беритбите започват към края на юни или началото на юли.
Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ мяс...
Не са малцина онези любители, които с гроздето от асмите или от малко лозенце правят опити да си приготвят домашно вино. Случва се обаче гроздовата каша да не ще да закипи, т. е да започне ферментация...
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
В основните лозарски райони цъфтежът на лозите започва в края на май-началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да го ускори. В места с по-хладен климат цъфтежът настъпва ...