Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erwinia amylovora, която се запазва по раковините на дърветата. В началото се заразяват цветовете, по-късно завръзите, листата и клоните. Цветовете увяхват и изсъхват, завръзите почерняват, но остават по клоните, а плодовете се мумифицират. Листата и леторастите увяхват и изсъхват. По клоните се образуват раковини. Силно нападнатите дървета изсъхват. Развитието на болестта протича най-интензивно при температура над 18 градуса и при висока влажност по време на цъфтежа. За да се спре заразата, трябва да се изкореняват и изгарят загиналите дървета, да се изрежат и унищожат нападнатите части. Големите рани, получени при резитбата, трябва да се замазват с овощарски мехлем или блажна боя. През есента, когато половината от листата са опадали, се пръска с 2% бордолезов разтвор. Прави се и пролетно пръскане с 1% бордолезов разтвор.
Относително по-устойчиви към огнения пригор са крушовите сортове Магнум, Жифардова масловка, Старкинг дешовка.
Първо: Новата саксия не трябва да превишава по размер с 3-5 см предишната. Голяма е вероятността растението да не може веднага да усвои почвата и затрупалият го субстрат да го погуби. Но има и растени...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
През последните години интересът към боровинката нарастна, защото плодовете и са богати на въглехидрати, органични киселини (лимонена и ябълчна) и пектинови вещества. Значителни са количествата на ви...
• Некротичните пръстеновидни петна по черешата могат да причинят от 25 до 50 % загуби. Заболяването се проявява чрез дребни, деформирани, хлоротични и нек-ротични пръстени. Хлоротичните пръстеновидни ...
Зелени листа в късна есен са знак за тревога