Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят салати. Листата и кореноплодите са лечебни при стомашни заболявания. Качествата му се дължат на млечния сок, които се отделя от кореноплодите.
Овесеният корен, наричан още “козя брада” заради заострените четинки на семената му, расте по цялото Средиземноморско крайбрежие като диво растение. Като културно растение е познато отдавна, въпреки че в нашите градини почти го няма. Като диво растение се среща по сухите места.
За 2 години образува семена
Овесеният корен е двугодишно растение. През първата година образува полуизправена до права листна розетка и кореноплод. През втората година се образуват семената. Листата са дълги, тесни, ланцетни, дълги до 60 см, нежни, белезникави. Кореноплодите са конични, дълги до 30 см и диаметър 2-3 см, кожицата е жълтеникавобяла, а вътрешността бяла и богата с млечен сок. Цветоносното стъбло достига до 1,80 м, силно разклонено. Всяко разклонение завършва със съцветие-кошничка. Цветовете са пурпурновиолетови и цъфтят през юли. Кълняемостта на семената се запазва 2-3 години. Характерното за тях е, че те никнат бавно.
Един сорт е популярен у нас
Овесеният корен е студоустойчиво растение и издържа предзимно засяване. За 1 кв.м са необходими 1 г семена. Освен студоустойчив, той е и сухоустойчиво растение, но за качествени добиви най-благоприятни са влажните и хладни райони. Ако влагата и хранителните вещества в почвата са недостатъчни, тогава се появяват още първата година цветоносните стъбла и кореноплодът е некачествен.
Въпреки разнообразието от сортове, у нас се отглежда предимно сортът Мамонт, внесен от САЩ.
Растенията от този сорт имат полуизправена розетка с множество листа. Те са светлозелени, ланцетни, дълги до 50 см и широки 2 см, към върхът се стесняват. Кореноплодите на Мамонт са конусовидни, дълги до 30 см и 3-3,5 см широки, покрити със светложълта кожица и бяла вътрешност. Вегетационният период продължава 120-130 дни.
Ако сте решили да засадите божур, разполагате с време от 15 август до 20 септември. Това е най-подходящият период за вегетативно размножаване на божура. Подгответе си добре обработено и наторено място...
Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 различни вида, които достигат размера на дърво. Те са бързорастящи, но не дълговечни. Заслужава внимание златистожълтата плачеща ...
Те са мъртви, мумифицирани, негодни за нищо, но са източник на заразата от болестта монилия. Тя пък се проявява като ранно кафяво гниене от цъфтежа до узряването на плодовете на прасковите, сливите, ч...
Хранителната площ на едно растение е онова пространство, от което то има нужда, за да се развива и да расте нормално. Определя се от произведението между вътрешноредовото и междуредовото разстояние. Н...
Ажгон – що е то?