През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Ананасът е член на прочутото семейство Бромелиеви. Всички познаваме прекрасния му аромат и вкус, а много хора, подведени от големината на плода, мислят, че расте на огромни дървета някъде в тропиците....
В субтропичните градини растението е известно като дърво октопод заради забележителните, подобни на пипала цветове. За съжаление при стайни условия шефлерата на цъфти. Видът, който се отглежда на закр...
В родната си Бразилия бугенвилеите ( Bougainvillea) растат като мощни лиани, клонести храсти или даже малки дървета. Името си дължат на френския мореплавател Бугенвил, който през 1868 г. за първи път ...
Кливията е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 3 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и д...
Ликвидамбар