През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Бругмансията е растение от тропическа Южна Америка и у нас не може да се отглежда целогодишно навън. Ако растението ви е засадено на открито в почвата и искате да го запазите и да го отглеждате като м...
Заради ефектната форма на цвета и дългия период на цъфтеж родохипоксисът е подходящ за саксия или алпинеум. За съжаление това южноафриканско растение не е издръжливо като растенията от европейските Ал...
Обикновеният ясен не хвърля толкова гъста сянка, колкото обикновения бук. Клоните му са силно разклонени, а листата са съставени от малки листенца, но не е подходящ за градината. Късно де разлиства, к...
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Еукрифия