През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Жизнено увивно растение. Най-често се използва за покриване на стари дървета и жив плет. През пролетта и лятото е семпъл, през юли се появяват незначителни цветове. Наесен листата пожълтяват, ор...
Няма да го откриете при другите цветя за засаждане на открито в градинския център. По принцип се смята за стайно растение. Но ако сте решили да го поставите в прозоречното сандъче или в контейнера, за...
Мазусът е почвопокривно растение, което не се среща често в справочниците по градинарство, но винаги може да го намерите в големите градински центрове. Стелещите се стъбла се разпростират бързо. Мазус...
Изключително красиво стайно растение с големи, изящни виолетови цветове. Тъй като изисква много и специални грижи, все още е предпочитана и известна само сред определен кръг любители цветари. Цветовет...
Османтус