През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Това разклонено, красиво обагрено растение от о. Ява расте без проблем в терариум, но е истинско предизвикателство за отглеждане в обикновена стая. Сонерилата е оранжерийно растение, изисква топлина,...
Алхемилата образува плоска листна туфа. Всяко нарязано листо има тънки власинки, които задържат дъждовните капки и ги превръщат в блестящи сфери. Полезно почвопокривно растение с пухкави разклоняващи ...
Растението не се радва на особена популярност - не е достатъчно ефектно. Съцветията приличат на цветовете на глухарчето, стъблата са изправени, а листата - копиевидни. Многогодишният крепис е подходящ...
Ако видите многобройните дребни, подобни на иглика цветове, непременно ще поискате да си купите това алпийско растение. В специализираните каталози ще намерите много видове и сортове. Но внимавайте - ...
Хелксине