През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Цветовете (2,5 см) и плодчетата на това издръжливо почвопокривно растение са познати. Листата са съставени от три назъбени дяла. Обича сянката, в плодородна почва се разпростира бързо и може да попреч...
Популярен род растения както за градината, така и за дома. Учудващо е, но цъфтящите издръжливи многогодишни видове са малко на брой и се намират трудно. Потърсете в каталозите. Сортове: С. смитии е...
Рядко срещано растение за лехи. Ще го откриете в някои каталози за семена. Най-ефектно е в големи количества - засейте напролет на мястото, определено за цъфтеж, или отглеждайте разсад под стъкло и ра...
Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. gigant...
Никодемия