През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Във влажните тропически гори на Азия, Африка и остров Мадагаскар цъфтят прекрасните стрептокарпуси от семейство Геснериеви. Сложното име на тези цветя на гръцки означава “усукан плод”, защото наистина...
Ряпата превъзхожда репичките по съдържание на хранителни вещества и витамин С. Тя също съдържа вещества, които подпомагат храносмилането и обмяната на веществата. Добрата и съхраняемост през зимата я ...
Розмаринът има дълги тесни листа и бледосини цветове. Както свежите, така и изсушените листа се използват за ароматизиране на месни ястия. Розмаринът е гъст вечнозелен храст, достига около 1,5 м височ...
Ефектно растение, ако е засадено на подходящото място. Среща се рядко. Има нужда от пространство. Най-популярна е Д. пулхеримум - достига височина 1,2-1,5 м. Засадете кормуси в края на есента или напр...
Питоспорум