Изключително красиво стайно растение с големи, изящни виолетови цветове. Тъй като изисква много и специални грижи, все още е предпочитана и известна само сред определен кръг любители цветари. Цветовете на тибухината са разположени по края на клончетата, широки са до 12см и са с ярък синьовиолетов цвят. Изобилието от цветове и продължителният период на цъфтене, на които може да се наслаждават само притежателите на зимни градини, компенсират краткия живот на единичните цветове. Атрактивни са и кадифените листа. Те са дълги около 15см, продълговати и овални, наситенозелени, с надлъжни жилки и фин мъх по горната страна. През есента по-старите листа се оцветяват красиво в червено. Тибухината расте изправена нагоре и се разклонява малко. Ако не се подрязва, долните листа опадват. В родината си достига височина 2-6м, а в голям съд около два метра.
Произход: Тропическа Америка.
Цъфтеж: От септември до юли с големи красиви виолетови цветове. Нейните листа са мъхести, плътно зелени и леко набръчкани.
Място: Защитено от пряка слънчева светлина, но същевременно топло. Не понася силно слънце и се нуждае от защита.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерена влага и до август се наторява през 14 дни. Не се допуска задържане на вода.
Други грижи: Жизнено се нуждае от постоянно свеж въздух. Не понася течение. Младите растения се прищипват често, за да се развият бухлато.
Презимуване: На светло и прохладно (5-10°С). Полива се малко. През зимата издънките се изрязват до тънките тазгодишни клонки. При необходимост се пресажда през май.
Вредители, болести: Рядко. При задържане на вода опасност от коренови гъбички.
Размножаване: Чрез резници , които се вкореняват при висока влажност или чрез разсаждане през март-април. Характерно е, че семената не се покриват, тъй като покълват на светло.
Зелениката е ниска и някои автори дори не я включват в книгите си за храсти, но тя е чудесно почвопокривно растение. Расте на слънце и на сянка, стъблата й се вкореняват в почвата при разпростиране. И...
Повечето гайлардии може да се отглеждат от семена и цъфтят през първата година. Многогодишните сортове се оставят в бордюра за цъфтеж през следващите години. Закупените като едногодишни се отглеждат з...
Малко цвете с не особено пъстри цветове. Вирее във варовита почва, цветовете се появяват в началото на годината и са подходящи за пролетни букети. Деликатно растение, но се чувства прекрасно в алпинеу...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...
Котиледон