Сребристите пъпки на катананхето се отварят, за да се появят маргаритоподобните съцветия (3,5 см) с ципести венчелистчета. Краищата на венчелистчетата са тъпи и назъбени. Като бордюрно растение има няколко положителни качества - вирее в суха почва, цъфти дълго, а съцветията му може да се изсушат за украса. Недостатък е, че изглежда доста рехаво, а стъблата имат нужда от подпорки. Намалете височината на стъблата след прецъфтяване.
Сортове: К. церулея е основният вид - височина 60 см, сади се през 30 см, цъфти от юни до септември с подобни на метличина цветове. Сортът Major е с най-големи цветове, Alba е бял, а цветовете на Bicolor са сини с бели краища.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; може да е и песъчлива. Обича слънце.
Размножаване: Разделете туфите напролет или засейте семена през март при 8-10°С. Разсадете през май.
Фломисът е необичайно вечнозелено растение, което се отглежда заради характерните сивозелени, покрити с мъх листа и заради качулатите жълти цветове, разположени пръстеновидно около стъблото. Засадете ...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...
Годецията е била предпочитано цвете за едногодишната леха и бордюра, но сега не се радва на предишната си популярност, тъй като засяването на семена на постоянното място вече не е толкова разпростране...
Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...
Озотамнус