Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Тропическа папрат от семейство Птерисови. Листата на Д. трункатула се състоят от лъскави листчета, подредени като двойна рибена кост (двойноперести). Среща се рядко, има нужда от влажен въздух. Има дв...
Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те с...
Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата - лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си при...
Това величествено растение се среща рядко за разлика от верониката, която може да откриете навсякъде. Чувства се добре в задната част на бордюра или във влажна почва близо до воден басейн. Студът и ся...