Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година...
Това е един от най-желаните летни плодове преди всичко поради чудесните му вкусови, а също и хранителни качества, както и заради лечебното му въздействие. Пъпешите се препоръчват при сърдечносъдови за...
Един от най-хубавите храсти с големи лъскави плодчета през зимата. На височина достига 60 см, разпростира се и образува голям храсталак. Малките лъскави листа са твърди и бодливи, а кремавобелите цвет...
Преди известно време родът Вероника бе разделен на дървенистите хебета и на тревистите вероники. Но парахебето не принадлежи към нито една от тези групи. То е с полувдървеняло стъбло с височина под 30...
Целина