Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Ярките цветове живеят само по един ден, но са многобройни от май до юли. Хелиантемумът е разпростиращ се храст с жилави стъбла, висок едва 15-22 см. Подходящ е за алпинеума или за сухи места. Ако не с...
А. японика е храст с кожести лъскави листа. Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) – най-ефектният. Подходящо растен...
Има хортензии с топчести съцветия и с плоски съцветия – с външен пръстен от отворени цветове. Изискванията са две: хлад и непрекъснато влажна почва. След прецъфтяване съкращавайте стъблата наполовина ...
Всички познават зеленолистния бъз, особено когато плоските съцветия от дребни бели цветове и черни плодчета се появят над големите наделени листа. Той расте навсякъде и достига 6 м височина, но за гра...
Ревен