Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Също като ариземата това сенколюбиво и влаголюбиво растение е от семейството на арумите и се отглежда заради необикновения си външен вид. Странните цветове се появяват през март над стреловидните лист...
Гарията е най-известна с дългите си и нежни реси, които покриват храстите през януари и февруари. Расте бързо, достига около 2,7 м височина и цъфти на слънце и на сянка. Листата са лъскави и вечнозеле...
Повечето видове от тази група са деликатни за отглеждане на открито, но A. macrophylla е доста издръжлива. Цветовете й са с любопитна, характерна за аристолохиите форма, но не са красиви. Този катерли...
Подправката не е от най-често срещаните в кулинарията ни, но листата и цветовете са с приятен аромат и имат слабо горчив вкус. Използват се като подправка за различни ястия и супи с месо и в ликьоре...