Цинията (Zinnia elegans) е едно от предпочитаните есенни цветя в българската градина. Тя е култура, която има многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете. Растението изисква слънчево, защитено от вятъра и много топло място. Развива здрави, разклоняващи се стъбла, достигащи до 60-80 см. Листата и стъблата са покрити с груби власинки. Цветовете са тип кошничка и достигат 15 см в диаметър, а багрите обхващат всички нюанси на розово, тъмнооранжево, червено. Често са преливащи пастелни или ярки. Изключителен финес имат белите, кремавите и бледозелените сортове. Съществуват варианти и с кичести цветове, които впечатляват с разнообразни окраски. Цветният килим от цинии е свеж до падането на сланите.
Периодът на цъфтене е от юли до септември. За да образува мощни и красиви растения, почвата трябва да е богата и отцедлива, а мястото слънчево. Почвата се поддържа леко влажна, но никога мокра. Цинията понася добре високите температури и сухия въздух, но в период на продължително засушаване декоративната й стойност намалява. През лятото централното цветоносно стъбло, когато прецъфти, се прекършва. Така се активизира допълнително разклоняване и цъфтежът през есента е изобилен.
Цинията се размножава чрез семена. Те са плоски, бежово-кафяви и едри. Никнат бързо – след 6-10 дни, а растенията зацъфтяват след около два месеца от сеитбата. Практикува се директно засяване в края на март и началото на април на желаните места. Младите растения се засаждат на разстояние 20-25 см едно от друго. През 14 дни се подхранват с тор, който няма подчертано съдържание на азот. Прецъфтелите съцветия се отстраняват редовно. Колкото е красива цинията, толкова е и полезна. През лятото тя е посещавана от пчелите. За тази цел е особено полезна и през есента, когато медоносната растителност е по-малко.
За да се подхранят растенията, от пролетта до есента един-два пъти месечно се препоръчва поливка на насажденията с ферментирал извлек от накълцани плевели. 1/3 от бъчва, събираща 12 кофи, се пълни с т...
В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра...
Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...
Билката се чувства добре на слънчево място и завет Като многогодишна майораната се среща в Северна Африка, от там е пристигнала у нас. Популярна е почти в цяла Европа. Растението обича топлината и с...