В рода Цианотис (Cyanotis) са включени около 50 вида листнодекоративни растения. Всички те приличат на много известната у нас традесканция, тъй като са от едно семейство - Cammelinaceae. Най-често се отглеждат два вида. Първият от тях цианотис кевенсис (C. kewensis) произхожда от Индия. Стъблата са сочни, крехки, ампелни, затова с нарастването си се насочват надолу. Доститат до 60 см дължина. Листата са 2-3 см дълги, плътно срещуположно наредени по два. Формата им е овално-удължена, със заострено връхче, като с основната си част изцяло обхващат стъблото. От долната страна са антоциановочервени. Както листата, така и стъблото са осеяни богато с ръждиво-кафяви нежни власинки. По този повод в Англия наричат растенията „мъхнати уши”. Цветчетата са дребни, розови, без декоративна стойност.
Видът сомалийски цианотис (C. somaliensis) произхожда от Сомалия. Листата му са по-едри и достигат над 4 см дължина. Те са зелени, понякога с лек виолетов оттенък. Повърхността им е блестяща. По периферията им е изписана фина бяла чертичка, а нежните дълги власинки са бели. Цветчетата са с три небесносини венчелистчета. Ефектността им се допълва от издигащите се над тях тичинки, жълтите близалца, на които сияят над пухчето сини власинки, обхващащи розовите тичинкови дръжки.
За да изявяват своята красота цианотисите трябва да са на добре осветявано място, но да не са изложени на продължително пряко слънчево огряване. Оптималната температура през лятото е около 20ºС, а през зимата около 15ºС. Влажността на почвата трябва през цялото време да е умерена. Това налага през лятото да се полива по-често, но през зимата поливането да се ограничи. Влажността на въздуха трябва да е умерена, но не бива да се допуска листата да се пулверизират, защото останалите около власинките капчици, може да причинят загниване на листата.
Растенията се размножават вегетативно. През всяко време на годината се оформят стъблени или връхни резници. Вкоренените растения се засаждат по 3-4 в саксия, за да са декоративни още от начало. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Най-добре е саксиите да се поставят във висящи кошнички. Докато са още млади е добре клонките да се пензират поне по един път. Това предизвиква богато разклоняване, в резултат от което кошничката бива ефектно изцяло обхваната от декоративните стъбла. Препоръчва се през лятото растенията да се подхранят 2-3 пъти с течни торове за листнодекоративни видове.
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...
Облепихата е известна още като ракитник или сибирски ананас. Тя принадлежи към сем. Elaeagnaceceae. Известни са три вида - с най-ценни стопански качества е Hippophae rhamnoides. В диво състояние облеп...
Картофеното дърво (Solanum macranthum) е топлолюбиво растение, затова дори и при малка опасност от студ, трябва да го приберете на топло място. Осигурете му място на ярко слънце, защитено от дъжда и в...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...