През последните години на нашите балкони все по-често може да се види едно интересно растение, което не се бои от студа и ги краси до първа пролет. Ериката е много популярна и обичана в северните страни от нашия континент. Тя се отглежда успешно не само в градините, но и в саксии и контейнери.
В този богат род има повече от 600 вида ерика, които произхождат от Южна Африка. Част от тях се срещат и в Азия и Европа. Названието идва от гръцкото име ereike - чупя. Отнася се за чупещите се стъбла на растението. Тревистата ерика е разпространена на Балканския полуостров, апенините и западната част на Чехия. Достига височина до 15-20 см и образува гъст храсталак с вечнозелени листа. Цветовете са бели, розово-червени, понякога и с други нюанси на розовия цвят. Цъфтежът е продължителен, а растението е декоративно през цялата година. Отлично се развива на слънчеви места и полусянка.
В европейските градини се култивират около 15 вида. През юни започва да цъфти пепелната ерика, а храстовидната ерика продължава цъфтенето си чак до пролетта на следващата година. Цветовете не се боят от зимните студове. Както и обикновената калуна, те могат да издържат спокойно и по-сурова зима.
Цветовете на ериката по форма наподобяват малки камбанки. Доста богата и разнообразна по форма и цветове е храстовидната или червената ерика, сорт" Winner Beauty". В по-мека зима цъфтенето продължава до края на април, предпочита по-влажни и блатисти почви. Кръстолистната ерика цъфти през лятото и е сравнително студоустойчива. За разлика от нея чувствителна на мраз е разклонената ерика, тя демонстрира своята окраска от юли чак до септември. Зедно с другите градински растения от юни до август цъфти гълъбовосинята ерика, която също е доста по-чувствителна към студа и предпочита сухи места.
Сушените праскови са рядкост на пазара, но са едни от най-трайните сушени плодове. Узрелите, но все още относително твърди праскови, първо се измиват, след което се нарязват на тънки кръгчета. Сушат с...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
Колорадския бръмбар е истинска напаст за картофите, патладжана и за безколовите домати. Насекомото развива от едно до три поколения годишно. И възрастните бръмбари, и ларвите могат да опоскат всичките...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...