Артишокът е предимно любителска зеленчукова култура за нашата страна, въпреки че би могъл да се чувства добре в градините ни. Отглеждан е и много ценен още от древните народи на Египет и Рим, а по-късно е пренесен в Южна Европа. Днес е любимец на италианци, французи и испанци. В страните и районите с по-суров климат се отглежда като едногодишно растение, в по-топлите е многогодишно.
Обича топлината и светлината, плодородна и структурно дълбока почва. През активната вегетация и когато се формират пъпките, е необходимо да се полива, но с влагата не трябва да се прекалява. За голямата маса, която се развива са нужни хранителни вещества, затова прегорелият оборски тор, както и няколко подхранвания с комбиниран тор, са задължителни.
Артишокът се размножава чрез директна сеитба, разсад или чрез издънки, получени от майчиното растение.
Сеитбата се извършва през пролетта, когато почвата е вече затоплена. Поставят се по 2-3 семена в гнездо. Оставя се 70-80 см растояние между гнездата и 1 м между редовете. Когато растенията поникнат, се оставя най-добре развитото в гнездото, а другите се отстраняват. Когато за размножаване се използват издънки, се избират добре оформените към майчиното растение. Трябва да са високи около 10-15 см, с 3-5 листа и непременно с част от кореновата система на растението. Засаждат се през есента или рано напролет.
Най-подходящо е обаче да си произведете артишок от разсад. Семената трябва предварително да са престояли на студено. Засяват се на дълбочина около 1 см, после им е необходима температура 20-25 градуса. Поникват за петнадесет дни, разсадът е готов да се засади в градината след месец и половина. Когато израстнат растенията, се оставят не повече от 3-4 главички, заради които всъщност се отглежда зеленчукът.
Артишокът има специфичен вкус, който наподобява пресни орехови ядки. Използва се най-вече цветното ложе или дъно, което се почиства от чашчените листа.
Отглеждането на дългите тиквички по нищо не се различава от грижите, които полагаме за тиквичките за готвене. Почвата трябва да бъде добре обработена и наторена. Засаждат се в средата на април 2-3 сем...
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Бодливото грозде, известно още като цариградско или немско, се размножава основно по вегетативен начин - чрез вкореняване на зрели и зелени резници, като се разделят храсти, от отводи и чрез присаждан...
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...