Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски температури и пролетни слани. За това сеитба направо на открито може да се направи, след трайното затопляне на въздуха и почвата. За районите на Северна България подходящи условия се създават най-често в периода 20-ти – 30-ти април, а за Южна България около средата на месеца. Плододаването се очаква към края на месец юни, малко по-рано или по-късно според сортовите особености. Късият вегетационен период дава възможност след тях да се отгледа друга култура – напрер късно зеле.
Със затопляне на времето през пролетта се прави плитка обработка, на дълбочина 12-15 см, заравнява се и се оформят ниски лехи, с ширина 1-1,2 м. Подготвят се и поливните вади. За площ от 100 м² са необходими 40-50 г семена. Сортовото разнообразие на пазара е голямо и всеки може да си подбере според предпочитанието.
Семената се засяват в гнезда, оформени по средата на лехата, през 60 см. В тях се насипва по 1-2 лопати угнил оборски тор. Половината от това количество се смесва с почвата, а останалата част се използва за покриване на засятото вече гнездо. Във всяко от тях се поставят по 4-5 семена, през 4-5 см, на дълбочина 3-4 см.
Когато се развие първият същински лист се прави прореждане, съчетано с разрохкване и загърляне на растенията с влажна почва. След образуването на 2-3 бр. листа се прави окончателно прореждане, с което се оставя по 1 растение – най-едрото и силното. При сортове с по-слабо развитие на вегетативната маса и добри почвено-климатични условия, се оставят по 2 растения.
Често, за да се получи по-ранно плододаване се отглежда разсад в торови саксийки. В тях семената може да се засеят в началото на април или малко по-късно (според възможностите). Те се поставят в полутопъл парник или в някакво слънчево, но проветриво помещение. След 28-30 дни растенията са готови за разсаждане. По този начин, в началото на май, когато времето достатъчно се е затоплило, разсадът може да се изнесе на открито, но задължително след добро закаляване. Подготовката на площта за отглеждане и схемата на засаждане са еднакви - по едно растение в гнездо, на дълбочина до семеделите. След това всяко се полива внимателно, без да се мокрят листата.
Сливовата щитоносна въшка е най-опасният неприятел на сливата, но напада и другите овощни видове - лозата, френското грозде, някои горски дървета - акация, бук, леска. Развива едно поколение годишно. ...
Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиз...
Ако сте си отгледали разсад за късни домати, сега е времето за засаждането му в градината. Постъпва се както и при ранните и средно ранните. Освободената от градинския грах, марулите или друга ранна к...
Родът на левизията (Lewisia) се отнася към семейство Тученицеви и включва 20 вида тревисти многогодишни растения са с удължено копиевидни, неопадащи през зимата листа. От голямата листна розетка излиз...