Въпреки че цъфтящо каланхое може да се да се купи по всяко време на годината, най-ефектни са растенията, които цъфтят в естественото за тях време - през зимата. Родът Каланхое обединява около 200 вида, произхождащи от Южна Африка. Повечето видове се отглеждат заради цветовете и само няколко - заради удивителните им листа. Най-разпространен е видът Каланхое блосфелдии. За този вид са типични червените цветчета, събрани в многочислени щитовидни съцветия на върха на цветни дръжки с дължина около15-20 см. От вида са създадени множество хибриди и сортове, цъфтящи с всички оттенъци на белия, розовия, жълтия и оранжевия цвят. Някои от тези хибриди цъфтят през всичкии сезони.
Друг доста разпространен вид е Каланхое мангинии, изящно растение с увиснали камбанковидни цветове. Цъфти обикновено напролет и трябва да се пръска често с престояла хладка вода, защото продължителността на цъфтежа зависи от въздушната влажност.
От листнодекоративните видове най-популярни са Каланхое томентоза, с красиви листа, покрити с власинки, и Каланхое бехарензис - с големи кадифени листа.
Към рода Каланхое се отнасят и бриофилумите, които доскоро бяха отделени в особен род.
Това са група "живораждащи" стайни растения, които образуват на листата си миниатюрни дъщерни растенийца, с които се размножават.
Каланхое дегремонии е с характерни месести листа, дълги около 20 см, сиво-зелени, отдолу с виолетови петна. Между зъбците на листата се появяват множество малки растения, снабдени с корени, които започват да растат, щом попаднат върху почвата.
Листата на Каланхое тубифлорум са особено декоративни - представляват дълги около десетина сантиметра тръбички, на чийто зъбчат връх се образуват малките растения.
Всички видове каланхое се отглеждат при умерена температура, през зимата на обилна светлина, а от пролетта до есента - на засенчено място. Поливат се обилно при добре просъхнапа почва. Пресаждат се ежегодно след приключване на пролетния покой. Размножават се с чепки, резници, листа и дъщерни растения.
Свободнорастящата корона се прилага в личния двор, вила или върху малка площ, където процесите на резитба и беритба на плодовете няма да се механизират. Тази резитба се характеризира с това, че до вс...
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Още през първите дни на януари може да бъде засято ранното зеле. Така някои градинари ускоряват производството. Има обaче едно важно условие за този начин. Трябва да се използва ранен сорт, който след...
Яълковият плодов червей - Carpocapsa pomonella и източния плодов червей - Laypeyresia molesta, два близки вида, разпространени повсеместно в страната, причиняват червивостта по дюлите. Техните гъсениц...