В това време се пристъпва към размножаване чрез резници на храстите, в това число и на розите, спиреята (Spiraea), булчин венец (Philadelphus), ерика (Erica), хортензията (Hortensia), както и някои хвойнови: смрика (Juniperus), туя (Thuja), лъжекипарис (Chamaecyparis). От розите в този период могат да се вкореняват резници от сортовете от групата флорибунда, катерещите се и някои сортове миниатюрни, а парковите рози пък се размножават лошо чрез резници.
За резници се взимат цъфтящите или току-що прецъфтелите полувдървени клончета. Резниците се правят от средната, не прекалено меката, но все още невдървена част на клонката. Долният разрез се прави настрани почти под пъпката, а горния – на 0.5 см над горната пъпка перпендикулярно на стеблото. Долните листа се махат, а горните се изрязват наполовина. За по-добро вкореняване се слага стимулатор на растежа. Подготвените резници се засаждат в парници в лека хранителна почва, посипана отгоре със слой пясък с дебелина 4-5 см. Разстоянието между резниците – 5х10 см, дълбочината на засаждане – 2-3 см.
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Мексиканската юка, пренесена в стаята, променя характера си, но само отчасти. Тя често притеснява своите домакини, като започва ту да вехне, ту да се развива. За това необичайно поведение има обяснени...
Портокалът (Citrus sinensis) поизхожда от Южен Китай, Виетнам и предпланините на Хималаите. Среща се навсякъде, където е възможно да се отглежда цитрусови растения. Плодовете са сочни ароматични, и съ...
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...