Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, стройност на храста, нежния аромат.
Ако сте засадили млади божури в градината, имайте предвид, че те не обичат местенето из лехите. През първата година от развитието си растенията се нуждаят от рядко, но обилно поливане. Особено важно е напояването през пролетта и в началото на лятото, когато храстите започват бързо да се развиват и да се формират цветовете, а също и в края на лятото, когато се формират растежните пъпки. Сега е времето, когато трябва да разрохквате почвата около храстите, за да съхраните влагата и да се преборите с плевелите. При правилно засаждане растенията трябва да се торят след третата година от живота им. Божурите усвояват елементите от торовете, които сте внесли, в продължение на целия вегетационен период. В началото на растежа си те се нуждаят основно от азот, по време на бутонизацията и цъфтежа – от азот, фосфор и калий, а през есента – от фосфор и калий.
За да получите едри цветове през първите години от развитието на божурите, трябва да премахвате страничните клонки и да оставяте по една централна пъпка на стебло. Пъпките трябва да се отчупват много внимателно, за да не се повреди растението.
Мястото на което е настанен божурът, трябва да е слънчево, открито, но защитено от вятъра. Силното засенчване през деня дори за два-три часа води до непълноценен цъфтеж. Най-добрата почва за божурите е глинестата, но добре дренираната. Тези цветя не понасят мокрите, заблатени места. При засаждането трябва да подготвите ямките по-рано, за да може почвата да престои. Те трябва да са не по-малки от 50-70 см на дължина и ширина. Дъното се разрохква, запълва се на 2/3 със смес от тор, торф и градинска почва. В сместа се добавя и малко суперфосфат. Горната част на ямката се запълва с градинска почва без да и се добавят торове.
Не си губете времето за събиране на семена от това цвете. То наистина понякога дава и семена, но получените от тях растения не възпроизвеждат сорта. Различните естествени видове обички отдавна са прен...
Ограниченото количество почва, в която се отглеждат саксийните цветя, и честото поливане допринасят за по-бързото изчерпване на хранителните вещества. Това налага периодично те да се подхранват. Най-д...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
В масовия случай градинарите не разполагат с подходящи уреди, за определят точно влажността на почвата. Ето защо тук ще споменем за някои практики, усвоени през годините. * Ако почвата е лека или съ...