Дребният ръст на глога е причината той да се приема повече като храст, отколкото като дърво от семейство Розоцветни. Здравата и качествена дървесина, от която се правят дръжките на ударните инструменти и още много други полезни изработки му отреждат почетно място в горското стопанство.
Силата и значимостта на глога пък се цени в медицината. Цветовете и плодовете са незаменимо лекарство за засилване и укрепване на сърдечната дейност и средство срещу безсъние.
Височината на глога се движи от 3 до 8 м. В началото расте едва 20 см на година. Животът му обаче е продължителен, понякога до 300 години.
Глогът се чувства най-добре на плодородни, рохкави почви и слънчеви места. Но се развива и на по-бедни песъчливи или глинести почви и на сянка, затова се среща както в равнината, така и високо в планината. От познатите по света към 60 вида у нас са популярни червеният (Crataegus fionoguna), черният (Сг. pentaguna) и по-рядко се среща orientalis - източния глог.
Опадливите през есента листа са длановидно насечени и назъбени по края. На лицевата страна са лъскавозелени, а на обратната - матовозелени. Наесен придобиват красива червена окраска и това е насърчило много специалисти да правят опити и да имат успехи в декоратив ното преобразуване на това растение.
Цветовете са бели, розови или червени, цъфтят през май, събрани в красиви метлици. Плодовете са месести, с елипсовидна форма. Те са не само лековити, но и много приятни на вкус. Чаят от плодовете гони безсънието.
Бодливите клонки се оформят с ножица и стават още по-остри и опасни, когато редовно се режат. Ограда от глог е непроходима за нашественици.
Нюансиращата багра на листата от края на лятото до окапването им през късна есен не е убягнала от погледа на опитните селекционери и те са създали многообразие от декоративни форми с различни листа. Цветовете също варират от бял до розов и рубинен.
Кръстоската на обикновен с облагороден глог се прави рано напролет, преди да е започнало сокодвижението. Важно е обикновеният глог, върху който ще се присажда, да не е на повече от 10 години. Калемите не бива да са с развити пъпки, а такава опасност има при рязко затопляне на времето. За да са свежи, най-добре е до започване на присаждането да се заровят във влажен пясък.
Най-използваният начин на присаждане рано напролет е на раздел. Тогава подложката се прерязва с трионче, след което се разцепва диаметрално с много здрав нож. Клинообразно изрязаните в долната си част калеми се поставят така, че да съвпадат кора с кора на подложка и калем. Превързва се добре с лико, за да е добра спойката, и след това се замазва с овощарски мехлем. Ако закъснеете и започне сокодвижението, тогава ще облагородявате по метода “под кора”. Кората лесно се отделя от дървесината и точно там, под нея, се поставят калемите, гладко и косо изрязани. Зарязаната част е от вътрешната страна, а на обратната - външната страна, остават пъпките на калема. Превързва се добре с лико и също се намазва с мехлем.
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...
Сред бромелиевите криптантусите (Cryptanthus) са видът с най-разнообразна окраска на листата. Широките, приличащи на звезди, розетки от вълнисти по края листа едва ли могат да се сбъркат с друго расте...
Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, ...
Диерамата (Dierama) е оригинално растение, което произхожда от Южна Африка. Отнася се към голям род, включващ около 25 вида. Три от тях се отглеждат като декоративни. В почвата растенията оформят овал...