Не оставяйте чехълчето жадно

С това нежно име и още с „Венерина пантофка” по цял свят наричат растението калцеолария хибрида. Повод за това дава особеното устройство на цветовете. Те са сложни, съставени от две устни: долна - голяма, много издута и горна - много умалена. Най често цветовете са обагрени в жълто и изпъстрени с нежни червени точици. Но те може да са еднобагрени или червени, изпъстрени с по-тъмни точици. Цъфтежът може да се направлява така, че да протича в студените зимни месеци. На пазара най-често напъпилите саксии започват да предлагат от декември, та до май.
Трябва да знаете, че когато се грижите за калцеолария, не трябва да забравяте за трите „НО". Тъй като произхожда от мъгливите влажни области на Перу и Чили, чехълчето предпочита в помещенията въздухът да е влажен, НО никога да не пръскате листата му. Ако съчетаете този фактор с една сравнително ниска температура около 10-15°С, дълго време ще са радвате на красотата на тези приказни стайни цветя.
Важно е да знаете, че растенията обичат много ярка светлина, НО не понасят прякото слънчево греене. Помислете какво място да им отредите.
Тъй като листата са с голяма изпаряваща повърхност и цветовете са много на брой, то растенията имат изключителна потребност от вода, НО не понасят преовлажняване на почвата. Затова трябва да поливате често, с малки дози, които да се изразходват бързо.

Как се хваща

Калцеоларията се размножава със семена. Тъй като те са много дребни, в домашна обстановка това се реализира трудно. За сведение на любопитните: в 1 грам има 20 000 семена. Те се засяват през април върху смес от ситно пресята листовка и тор. Не се покриват с почва, а със стъкло и хартия. При температура 16-18°С поникват за 15 дни. Пикират се няколко пъти. Още в ранна възрат се премахват връхчетата, за да се предизвика силно разклоняване и изобилен цъфтеж.