Диерамата (Dierama) е оригинално растение, което произхожда от Южна Африка. Отнася се към голям род, включващ около 25 вида. Три от тях се отглеждат като декоративни. В почвата растенията оформят овален клубен. От него излизат тесни, дълги линейни листа, оформящи розетка. Стъблата са тънки, здрави и изправени. В края на лятото по върховете им се появят по няколко съцветия. Те са грациозно наведени надолу и леко накланят стъблото, което създава илюзията за някакви “вълшебни въдичики”.
При видът диерама пулхеримум (D. pulcherrimum) стъблото достига 1,80 м височина. Цветовете са появяват от юли до края на есента. Висящата диерама (D. pendulum) достига от 0,90 до 1,20 м височина. D. dracomontatum е известна като джудже, въпреки че стъблата й достигат до 60 см.
Диерамата се развива добре на слънчеви места. Понася лека полусянка. Почвата трябва да е рохкава, добре дренирана. При необходимост за да се подобри, се внася пясък или листовка.
Растенията се размножават със семена или клубени. На едно място остават по няколко години. Когато ще се използват клубени, те не се изваждат всяка година, а едва когато насажданието се сгъсти до такава степен, че стъблата и цветовете да започнат да издребняват. Те се засаждат през пролетта – първият вид на разстояния 50 х 50, а вторият – 30 х 30 см. Дълбочината е според едрината на посадъчния материал от 10 до 15 см. Когато се използват семена, те също се засяват през пролетта, за предпочитане в саксии или сандъчета. Пикират се един или два пъти. На постоянно място се засаждат през пролетта на следващата година. Затова, ако ще отглеждат това растение през настъпващият сезон можете да засаждите клубени, да засеете семена или да садите едногодишни семеначета.
Грижите през вегетацията се състоят в редовно окопаване или плевене. Полива се само при необходимост. През есента, след прецъфтяване стъблата се изрязват и се унищожават.
Наближат ли зимните празници, неизменно на мода излиза коледната звезда. Може да си я купите, може да ви я подарят. Това прекрасно цвете, дошло в Европа и у нас от далечно Мексико, радва не с цветовет...
Някои градинари не са съвсем доволни от купените през пролетта семена - скъпи, а в някои случаи и с ниска кълняемост. Не са малко и онези, които са останали изненадани, защото са очаквали по-различен ...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...
Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...