Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителна маса-5000-7000кг /дка зелки и листа. Нуждата от хранителни вещества през вегетацията е различна. Първоначално потребността е малка. Нараства в началото на свиването на зелката и достига своя максимум в началото на стопанската зрялост. След това усвояването на хранителните вещества намалява.
За формирането на 1000 кг продукция трябват 4.8кг азот, 2.7 кг фосфор и 3.5 кг калий. Установено е, че кореновата система на зелето усвоява 60-65% от азота, 30-35% от фосфора, 60-70% от калия, внесени с минералните торове. За един декар песъклива, средно запасена с хранителни вещества почва са необходими 55-60кг амониев нитрат /амoниева селитра/, 35-45кг суперфосфат и 20-25кг калив тор /калиев сулфат или калиев хлорид/.
Сортовете за късно полско производство реагират добре и на органично торене с угнил оборски тор. Тори се най-често с 4-6 т/дка оборски тор. Оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата. Азотният тор – се внася при първото окопаване и около месец по-късно.
Внасянето с поливната вода на угнил оборски тор в практиката като „шербетуване” ще повиши добива. Достатъчно е да се внесе 1 до 1.5т/дка оборски тор. Ефектът от шербетуването езначително по-голям, когато не е извършено органично торене преди разсаждането.
Главестото зеле изразходва най-много вода, когато се завиват зелките
За късното главесто зеле това е времето през август и септември. Сега трябва да се полива всяка седмица с обилно количество вода. Но заедно с това зелето не понася преовлажняване и заблатяване на почвата, защото тогава се влошава въздушно-газовия й режим. При тези условия спира растежът, растенията закържавяват и по листата се явява виолетово оцветяване. Едновременно с поливката може да подхраните растенията с размит във водата пресен оборски тор.
Въздушната влажност също има голямо значение за късното зеле. При ниска (30-40%) атмосферна влажност то завяхва даже при добра почвена влажност. Затова при фазата на завиване на зелките особено полезно е дъждуването, съчетано с напояване с течаща вода.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...
Овощните дръвчета оформят короните си в продължение на няколко години. Овощарят се намесва главно по време на зимната резитба, но и през лятото има какво да прави. Сега, през юни, ако има филизи по ...
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...
Запознайте се с ягодовия спанак