Градина » Пресният торф е опасен за растенията

 Пресният торф е опасен за растенията

Много градинари използват в качеството на органичен тор торф, надявайки се по този начин да увеличат реколтата. Но най-често ги очаква разочарование: торфът не може да повиши мигновено плодородието.

Защо е така?

Той се състои основно от отмрели растителни остатъци, които в по-голяма или по-малка степен са подложени на разлагане. От хранителните елементи торфът съдържа в значителна степен само азот, до 20 и повече кг в един тон, но растенията го използват много слабо. По правило се усвояват само 3 - 5 процента от азота, т. е. 0,6 - 1 кг от един тон торф.
В много прясно добити или лошо проветрени торфове може да има високо съдържание на токсични за растенията вещества. Внасянето на такъв торф в почвата непосредствено преди засаждане може да има отрицателно въздействие.
Достъпът на азота може да се ускори, след като торфът се слага в компост заедно оборски тор, кухненски отпадъци и растителни остатъци. Тази смес може да се използва две години след залагането му, внася се при пролетното прекопаване. Достатъчната доза е 2-3 кг на 1 кв. м.
Чистият торф е най-ефективен в бедните некултивирани пясъчни или глинести почви с ниско съдържание на органични вещества. Той подобрява структурата на почвата, тя става по-топла, рохкава, водо- и въздухопроницаема. Ако е добре култивирана, съдържа 4-5 процента хумус, има благоприятен механичен състав, торфът едва ли с нещо ще я подобрил.

Кога е най-добре да се внася?

Тъй като торфът е много устойчив материал, т. е. добре запазва всички съдържащи се в него вещества, може да се внася по всяко време, дори и през зимата, ако покритият със сняг участък е равен. Да се прекали с наторяването на почвата с торф е невъзможно. Добре е все пак да се отчита високата му киселинност. За да се неутрализира на 100 кг торф се добавят 4-6 кг вар или доломитово брашно. Внасянето на комплексни минерални торове също е необходимо - 50 - 70 г на 1 кв. м.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Ще издържи ли смокинята зимните студове?

Смокинята понася лесно летните горещини, но при около 15 градуса под нулата едногодишните леторасти измръзват. Понижи ли се температурата до около минус 20-22 градуса, цялата надземна част измръзва. П...

Юнски грижи за краставиците

Най-благоприятна температура за прорастването на семената на краставиците е между 25-30 градуса. Последващият растеж и развитието на растенията протича и при 15 градуса. През първите две десетдневки с...

Как да се грижим за фуксията

Фуксията не може да се обърка с никое друго растение. Питат ли ви кое е то - достатъчно да кажете: цветовете му са като рокля на балерина. В тях има нещо и от новогодишната елха, увенчана с разноцветн...

Как да защитим лозите от сивото гниене

Сивото гниене е една от най-опасните и разпространени болести по лозата. Във влажни лета и при чувствителните сортове тя може да причини големи загуби на реколтата. При благоприятни условия за развити...

Начало