Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и долните листа започват да жълтеят, вехнат, загниват и изсъхват. При изскубване растенията се късат и чесновите глави остават в почвата. По главите се вижда гниене, което започва отвън и обхваща вътрешността. Загнилата част е покрита с бял памукообразен налеп. Постепенно тъканите потъмняват и се покриват с дребни черни склероции. При съхранение луковиците на чесъна стават леки и чупливи.
Причинител на заболяването е гъбата Sclerotinia cepivorum. Тя зимува като мицел и склероции в заразените луковици и в почвата, като склероциите са с жизненост до 10 години. Разпространява се чрез растителни остатъци. Проявлението на болестта е при хладни условия и ниска почвена влага. Заболяването се контролира чрез:
- унищожаване на растителните остатъци и 10-годишно сеитбообращение;
- при засаждане скилидките да са здрави и третирани с разтвор от препарата топсин М70ВП – 0,1 %, киснене за 2 часа и просушаване;
- пръскане през вегетацията с един от препаратите дитан М-45 и топсин М70ВП – 20 г за 10 литра вода;
- при прибиране – просушаване 2 седмици, но не на преки слънчеви лъчи. Стъблата се отрязват на 2,5-5 см от шийката. Отстраняване на загнилите луковици. Съхраняване в сухи, проветриви помещения при ниска температура от 0 до 2ºС.
Културните вариетети от хортензиите не дават семена и размножаването им се извършва по вегетативен път – чрез стъблени резници. Майчините растения се избират още по време на цъфтенето. През януари...
Джанката се използва нашироко като подложка за кайсията. Някои дори я използват и за формиране на стъблото на дървото, като присаждането се извършва на височина 60-70 см. Стъблото от джанката е по-уст...
От това как се движат температурите през пролетта много зависи цъфтежът, опрашването и оплождането при овошките. У нас през зимата рядко хваща студ под критичните граници. През пролетта обаче често из...
Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при...