Тази салата се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прилагането на агротехнически похвати, характерни за добре познатата ни маруля.
Подобно на марулята и на главестата салата и айсберговата се отглежда чрез предварително произведен разсад. Най-подходящият период за сеитба на семената е февруари. Ще успеете, ако не го отглеждате като гъст, а младите растения да засаждате в градината по известния ви начин под пръст, подобно на марулите. Засейте семената по едно в саксийки с диаметър при отвора 5-7 см (може да използвате пластмасови чашки за кафе с пробито дъно), а ако са по-две, след поникването ще оставите само едно растение. Това много ще ви улесни при засаждането и ще ви гарантира успех. Иначе грижите за разсада са същите каквито и за другите видове салата – поддържане на умерена влажност и температура 16-18 градуса през дена, а през нощта с 5-6 градуса по-ниска.
Докъм края на март и началото на април, когато разсадът ще бъде готов и условията ще са благоприятни за засаждане, подгответе мястото. Ако за главестите салати и марулите може да се препоръча браздовият начин на отглеждане, равната повърхност е задължителна за айсберговата салата. Тя не понася нито дълбокото, нито плиткото засаждане. Растенията трябва да са на същата дълбочина, на каквато са били в състояние на разсад, а това не е трудно, когато се засаждат извадени с всичката пръст от саксийките. Равната повърхност изключва поливането по бразди, като при марулите. Най-подходящият начин е напояването чрез дъждуване. Така се постига и по-благоприятен температурен режим. Тъй като айсберговата салата формира доста едри глави, подходящото разстояние на засаждане ще е 30 на 30 или 30 на 35 см. Останалото е както при главестите салати и марулите. Трябва да се има предвид, че летните температури й се отразяват неблагоприятно. Затова късните посеви ще ви разочароват.
В много случаи плодовете на семковите видове се съсипват при съхранението. Неинфекциозните повреди се появяват в периода на стареене и са в резултат от физиологични процеси. Плодовете започват да потъ...
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...
Розетата заемат междинно място между белите и червените вина. Те са малко по-груби от белите, но по-слабо тръпчиви от червените. Имат впечатляващ розов цвят с лек жълтеникав оттенък. За пръв път роз...
Някои стопани не обичат да използват много химични препарати при работа в дворната градина. Те се интересуват могат ли да обеззаразят почвата за торопочвената смес без употреба на химикали. Има няко...