Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по крайбрежната зона, около Варна и в някои селища на Северна България. Поради ценните качества на плодовете има голямо значение като десертна, диетична и лечебна храна.
Хинапът се отнася към семейство Rhamnaceae, род Zinzyphus, в което има повече от 50 вида. Растението е силнорастящо дърво, но може да бъде оформено и като храст, достига на височина от 4 до 12 м. Сухо- и студоустойчиво, притежава разкривени клони и зигзаговидно извити клончета. На всяко коляно има многогодишно клонче почти без междувъзлия. През пролетта от него израстват до 15 тънки смесени леторасти, наричани едногодишни опадващи клончета. Те носят листата и плодовете и опадат през зимния период.
Хинапът започва да плододава твърде рано. Цветчетата са дребни, жълти, събрани в основата на листа. Богати са на нектар. Цъфти от втората половина на юни чак до август. Плодовете узряват в началото на септември. Дърветата плододават изобилно всяка година.
Плодовете са топчести до яйцевидни, дребни - от 1 до 5 грама, и едри до 20. Кожицата им е плътна, червеникава до тъмнокафява. Костилката е с вретеновидна форма, заострена от двете страни. Съдържат до 63 % захари, от 185 до 860 мг%, витамин С, предимно ябълчна киселина, белтъчини, пектини, танини, витамин А, рутин. Затова освен високата хранителна стойност плодовете имат и значение като лекарство. Препоръчват се на хора, страдащи от хипертония, простудни заболявания, проблеми с дихателните пътища. Сдъвкани, листата му имат антисептично действие.
Расте добре на различни почви, но най-благоприятни са хумусно-карбонатните и чакълестите. Мястото трябва да е с източно или южно изложение. Дърветата понасят засенчване. Те се засаждат на разстояние 5 х 5 до 6 х 6 м, но може да се наредят и като плет (4 х 1 м). Височината на стъблото на храста е от 60 до 150 см. Резитба за плододаване не се прави, но се отстраняват повредените и най-провисналите клонки.
Размножава се със семена и по вегетативен начин. Растенията, поникнали от семка, дават първите си плодове още на втората година. Затова обаче трябва предварително да се стратифицират във влажен пясък.
Растенията се нападат основно от хинаповата муха, която поврежда плодовете. През есента трябва да се събират и унищожават всички опадали плодове, а към края на юни - началото на юли да се пръска.
Величествено растение, подходящо за градината с диви цветя или за цветния бордюр. Роднина е на алиума. Листата имат ясно изразен ръб по дължината си. В края на пролетта се появяват високите и безлистн...
Няма да откриете гомфрената при растенията за лехи в градинския център, но си заслужава да я отгледате от семена, ако обичате изсушени цветя. Цветовете са малки яркообагрени конуси, а не сламени марга...
Увеличаващият се интерес към дивите цветя доведе до появата в някои каталози на един или два от тези видове и някои техни култивирани сортове. Почти всички видове цирзиум са твърде агресивни и непривл...
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...
Арония