У нас боровинката е разпространена като диворастящо растение в горските масиви. Културната боровинка се отглежда много ограничено от любителите овощари и е почти непозната като овощно растение. Интересът към нея се дължи на много ценните й плодове с присъщите им хранителни и лечебни свойства. Наред с другите вещества съдържат голямо количество витамин А. Освен за прясна консумация те се преработват и в много ценни продукти. Плодовете на боровинката действат укрепващо на човешкия организъм и са добро средство против анемии, при хипертония и атеросклероза. Действат антисептично при устни, зъбни и гърлени заболявания.
Боровинката е храст, който живее около 15 години и образува дребни, твърди листа. Кореновата й система е разположена плитко - до 15-18 см, което определя и нейните големи изисквания към почвената влага.
Плододаването настъпва още към втората година.
Цъфтежът започва към началото на май, а плодовете узряват към края на юли и през август.
Боровинката е силно влаголюбиво растение и успешно може да се отглежда само във високопланинските места с повече валежи, а в другите райони само при поливни условия.
Тя е студоустойчиво растение и изисква леки почви с кисела реакция.
Основният начин за размножаване е вкореняване на зрели и зелени резници. Може да се размножава и чрез издънки, хоризонтални и вертикални отводи. Засажда се на разстояния 1,5-2 м между редовете и около 1 м в реда. Новозасадените растения не се режат, но е редно да им се премахнат плодните пъпки, за да се прихванат по-добре. През първите 2-3 години не се извършва никаква резитба. По-късно се налага резитба за прореждане, като се премахват по-старите и провиснали разклонения. Останалите грижи са аналогични на грижите при другите овощни видове.
В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изк...
Лигуларията има нужда от повече място, почва, която задържа влагата и някаква сянка. Големите, дълбоко нарязани листа покриват земята и „задушават" плевелите, а през лятото се появяват жълтите ил...
Листата, които са тънки като косъм или са доста по-широки (в зависимост от вида), излизат радиално от жилавото стъбло като ребрата на отворен чадър. Изискването е само едно – корените да са постоянно ...
Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в з...