У нас боровинката е разпространена като диворастящо растение в горските масиви. Културната боровинка се отглежда много ограничено от любителите овощари и е почти непозната като овощно растение. Интересът към нея се дължи на много ценните й плодове с присъщите им хранителни и лечебни свойства. Наред с другите вещества съдържат голямо количество витамин А. Освен за прясна консумация те се преработват и в много ценни продукти. Плодовете на боровинката действат укрепващо на човешкия организъм и са добро средство против анемии, при хипертония и атеросклероза. Действат антисептично при устни, зъбни и гърлени заболявания.
Боровинката е храст, който живее около 15 години и образува дребни, твърди листа. Кореновата й система е разположена плитко - до 15-18 см, което определя и нейните големи изисквания към почвената влага.
Плододаването настъпва още към втората година.
Цъфтежът започва към началото на май, а плодовете узряват към края на юли и през август.
Боровинката е силно влаголюбиво растение и успешно може да се отглежда само във високопланинските места с повече валежи, а в другите райони само при поливни условия.
Тя е студоустойчиво растение и изисква леки почви с кисела реакция.
Основният начин за размножаване е вкореняване на зрели и зелени резници. Може да се размножава и чрез издънки, хоризонтални и вертикални отводи. Засажда се на разстояния 1,5-2 м между редовете и около 1 м в реда. Новозасадените растения не се режат, но е редно да им се премахнат плодните пъпки, за да се прихванат по-добре. През първите 2-3 години не се извършва никаква резитба. По-късно се налага резитба за прореждане, като се премахват по-старите и провиснали разклонения. Останалите грижи са аналогични на грижите при другите овощни видове.
Разнообразието от видове е голямо. Цъфтят в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или в дребни туфи от ярки дисковидни цветове в малките градини. Има анемонии за средната или задната част на ...
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Офиопогонът не се среща често на закрито, но е невзискателен и вирее в неотоплена стая. Расте на слънце и на сянка и през лятото цъфти с бели или бледоморави цветове. Въпреки че е от семейството на ли...
Сортовете на полисциаса са дървета с извити стъбла и ефектни листа. Много са подходящи за единични растения, когато са поставени в декоративни контейнери, но големите растения са много скъпи. Обикнове...