Еухарисът е познат сред любителите като амазонска лилия и като стаен нарцис. Гръцкото му име означава “много изящен”.
Пренесен е от планинските области на Централна и Южна Америка. При добро отглеждане цъфти до 3 пъти годишно – през пролетта, през есента и дори през зимата. Той е луковично растение от семейство Амарилисови. Има едри удължено овални листа с дълги дръжки и тъмнозелен цвят. Обикновено от една луковица излизат 2-4 листа, като на мястото на отмиращите се появяват нови. Едрата закръглена луковица е с диаметър около 5 см и е покрита с кафяви люспи. От нея излиза и дългият до 40 см цветонос, който е увенчан с 6-10 големи бели цвята. Те наистина много приличат на цветовете на нарциса, а освен това излъчват приятен аромат.
Еухарисите се развиват добре и цъфтят обилно, когато се пресаждат рядко – на 3-4 години. Те трябва да развият мощна коренова система и да обраснат с детки. По-честото пресаждане и отделянето на детките се понасят тежко от растението.
Съдовете, в които се отглежда еухарисът, трябва да са широки и не много дълбоки, тъй като кореновата систевма се разполага в повърхностния почвен слой, без да прониква на голяма дълбочина. Луковиците трябва да са напълно покрити с почва. Колкото по-гъсто са те една до друга, толкова цъфтежът е по-обилен. Почвата трябва да е съставена от равни части добре наторена с оборски тор градинска пръст, пясък и торф или листовка. Тя трябва да се поддържа умерено влажна, без да се мокри прекалено, за да не загниват корените.
След прецъфтяването еухарисът навлиза в период на относителен покой. Трябва да му се осигури температура около 14-16 градуса и минимално поливане. Преди поредния цъфтеж растението се пренася в помещение, където е по-топло – 18-20 градуса, и поливането става по-обилно.
Мястото, на което отглеждате това цвете, трябва да е осветено, без да се огрява от силното обедно слънце. Понася дори леко засенчване. Добре се справя със сухия въздух в помещенията, без да изисква оросяване. През лятото може да се зарови заедно със саксията в градината на шарена сянка. Тъй като поради рядкото пресаждане почвата се изтощава, трябва да се подхранва с разтворими торове през периода на активен растеж.
Тайните на успеха
Светлина: Обича по-слабо осветени места, без директно обедно слънце.
Вода: Полива се внимателно, а през периода на покой – съвсем оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма никакви претенции.
Подхранване: През усилената вегетация поне веднъж седмично.
Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В кат...
Има камбанки за разсаждане наесен като растения за лехи, за садене в бордюра като издръжливи многогодишни и за запълване на празни места в алпинеума. Повечето от тях не са капризни, но някои от по-ред...
Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...
Плодовете на актинидията са сочни, съдържат около 80% вода, захари, киселини, протеини, голямо количество витамин С, а също и витамините В1 и А и ензима актинидин, който спомага за храносмилането на ...
Риган (ориганум)