Коколобата е за любителите на редки растения. По-подходяща е за остъклена градина. Има твърди маслиненозелени листа. С годините червените жилки стават бледокремави. При естествени условия се появяват ароматни бели цветове, а след тях – червени, подобни на грозде плодове. За съжаление растението не цъфти на закрито.
К. увифера обикновено се среща в субтпропичните райони, но рядко се гледа на закрито. Има нужда от много място – засадете я в голям съд, за да се развият добре листата й.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата.
Светлина: Добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо, през пролетта.
Размножаване: Направете стъблени резници през лятото; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Тцугите са широки конусовидни дървета, известни с грациозния си външен вид и извитите клонки. Отглеждат се два вида - Т. heterophylla и Т. canadensis. И двата са високи и елегантни, но са твърде голем...
А. японика е храст с кожести лъскави листа. Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) – най-ефектният. Подходящо растен...
Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащ...