Растения » Ерика

 Ерика
Erica

Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантиметра до над 3 м. Използват се в алпинеума, като почвопокривни и като единични растения. Някои растат и във варовита почва. Ако избирате внимателно, може да си направите леха, в която непрекъснато да има цъфнал цвят. Основните правила са да избирате подходящи видове, да засаждате стабилно и всяка година в края на пролетта да мулчирате с торф.
Сортове: При покупката се водете от височината, която се очаква да достигне растението, а не от красотата му в саксията. Ако искате единичен храст, изберете Е. arborea (2,5-3,5 м, цъфти март-април) и две по-малки ерики, които понасят варовика- Е. terminalis (1,8-2,5 м, цъфти юли - септември) и Е. mediterranea (90 см-1,5 м, цъфти март - май). Ако ви трябва храст с височина 45-60 см, изберете Е. vagans (цъфти юли - октомври) или Е. darleyensis (цъфти ноември - април).
Най-популярните ерики са нискорастящи и почвопокривни. Има много прекрасни сортове на Е. сагпеа (цъфти януари - април) с багра от чисто бяла до тъмночервена. Е. cinerea (цъфти юни - септември) също има много сортове с бяла до почти черна багра. Е. tetralix (цъфти юни - октомври) е със сиви листа.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства, за предпочитане е яркото слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете растенията, веднага след като цветовете повехнат. Намалете височината на издължените клонки, но не режете вдървенели клончета. Прекалено високите ерики подкастрете през април.
Размножаване: Чрез отводки или зелени резници (2-5 см) в сандъче под стъкло през лятото.

Автор: Ангелина Костова

Представяме Ви:

Ктенанте

Ктенантето прилича на калатеята – и едните и другите са ефектни и трудни за отглеждане. Не понасят пряката слънчева светлина, температурите под 15°С , студената или твърда вода и подхранването след пр...

Резене

Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките ...

Номохарис

Потърсете го само ако обичате необикновени растения. Вирее на влажно и сенчесто място - идеалното е торфена почва под дървета. По горната половина на стъблото са разположени копиевидните листа и клюмн...

Хелиантемум (желтак)

Малко растения могат да се сравняват с хелиантемума по изобилие от дълготрайни бели, жълти, розови, оранжеви или червени цветове през лятото. Всеки цвят живее само ден-два, но непрекъснато се появяват...

Начало