За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за украса през зимата. Някои са и с пъстри листа и всички се отглеждат лесно, но трябва да ги подкастряте всяка пролет. Другата група се състои от сортовете, които се садят заради цветовете и листата с есенни багри. С изключение на С. mas, тези високи храсти се срещат много рядко.
Сортове: С. alba е с червена кора. Новите стъбла се появяват напролет и образуват висок гъсталак (1,5 м), който се разпростира всяка година. Изберете С. alba Sibirica заради ярките стъбла, С. alba Elegantissima заради листата с бели краища и С. alba Spaethii заради ярките листа. Не всички корнуси от тази група са с червени стъбла - жълтостъбленият С. stolonifera Flaviramea е изключително ефектен през зимата, когато се отглежда до С. alba. Към цъфтящата група се отнася обикновеният дрян С. mas, който достига 3 м височина и цъфти с многобройни жълти цветчета през март. След това се появяват червени плодчета и пъстри есенни листа. Ако искате едри цветове и ярки есенни багри, изберете С. kousa chinensis (2,4 м, бели цветове) или С. florida rubra (2,4 м, розовочервени цветове).
Място и почва: Вирее в повечето градински почви. Някои от цъфтящите видове не понасят варовитата почва. Корнусът расте на слънце или полусянка.
Подкастряне: Видовете с цветна кора трябва да се отрежат до няколко сантиметра над равнището на почвената повърхност през март. Цъфтящите видове нямат нужда от подкастряне - отстранете нежеланите части напролет.
Размножаване: Лесно за видовете с пъстра кора- наесен заложете резници на открито и на завет.
От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...
Стайно растение е Г. хедерацея вариегата (продава се и като Непета хедерацея). Отглеждайте като стелещо се растение или във висяща кошница. Стъблата трябва да се съкращават силно всяка зима. Глехома...
Има две групи. Първата включва видовете, които не са издръжливи, засаждат се на открито през април, цъфтят в края на лятото и се изхвърлят. Във втората група са издръжливите видове, два от които са вп...
Това величествено растение се среща рядко за разлика от верониката, която може да откриете навсякъде. Чувства се добре в задната част на бордюра или във влажна почва близо до воден басейн. Студът и ся...