За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за украса през зимата. Някои са и с пъстри листа и всички се отглеждат лесно, но трябва да ги подкастряте всяка пролет. Другата група се състои от сортовете, които се садят заради цветовете и листата с есенни багри. С изключение на С. mas, тези високи храсти се срещат много рядко.
Сортове: С. alba е с червена кора. Новите стъбла се появяват напролет и образуват висок гъсталак (1,5 м), който се разпростира всяка година. Изберете С. alba Sibirica заради ярките стъбла, С. alba Elegantissima заради листата с бели краища и С. alba Spaethii заради ярките листа. Не всички корнуси от тази група са с червени стъбла - жълтостъбленият С. stolonifera Flaviramea е изключително ефектен през зимата, когато се отглежда до С. alba. Към цъфтящата група се отнася обикновеният дрян С. mas, който достига 3 м височина и цъфти с многобройни жълти цветчета през март. След това се появяват червени плодчета и пъстри есенни листа. Ако искате едри цветове и ярки есенни багри, изберете С. kousa chinensis (2,4 м, бели цветове) или С. florida rubra (2,4 м, розовочервени цветове).
Място и почва: Вирее в повечето градински почви. Някои от цъфтящите видове не понасят варовитата почва. Корнусът расте на слънце или полусянка.
Подкастряне: Видовете с цветна кора трябва да се отрежат до няколко сантиметра над равнището на почвената повърхност през март. Цъфтящите видове нямат нужда от подкастряне - отстранете нежеланите части напролет.
Размножаване: Лесно за видовете с пъстра кора- наесен заложете резници на открито и на завет.
Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивир...
Стелещите се стъбла са дебели, листата приличат на листата на глухарчето, а цветоносните класове се появяват в пазвените пъпки на листата. Популярността си дължи на формата на цветовете. Венчелистчета...
На това жизнено и разпростиращо се вечнозелено растение трябва да осигурите достатъчно място - достига 4,5 и височина. Расте почти навсякъде и няма нужда от често подкастряне. Обикновено се използва з...
Валерианата се е отглеждала като лечебно растение, но сега се сади в бордюри без строго подреждане, в селски градини и в градини с диви цветя заради красивите цветове. Има видове джуджета за алпинеума...