Красотата на този храст се вижда наесен. Листата стават червени или виолетови, а след като опадат, лъскави пурпурни плодчета украсяват голите клони чак до Коледа. Засадете в групи, а не поединично, за да сте сигурни, че плодчетата ще се появят. Цветовете са незначителни.
Сортове: Най-популярният вид е С. bodinieri giraldii. Достига височина около 1,8 м, през юли се окичва с лилави цветове, а през септември или октомври - с бледопурпурни плодчета. Някои разсадници предлагат С. bodinieri Profusion. C. japonica е по-дребна и по-деликатна; достига 90 см височина, с розови цветове и виолетови плодчета.
Място и почва: Сравнително плодородна почва с добри дренажни свойства. Мястото трябва да е слънчево и на завет.
Подкастряне: Не е задължително. В началото на пролетта отстранете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Чрез отводки наесен или заложете резници в сандъче на открито през лятото.
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Огненочервеният костус от семейство Костусови (Costaceae) идва от горите на Южна Бразилия. Представлява многогодишно растение, високо до 50 см. По изправените стъбла спираловидно са разположени тъмноз...
Увисналите камбанковидни цветове се появяват на дълги дръжки над пъстрите кадифени листа през есента. Смитиантата се гледа трудно в стайни условия – има нужда от топлината и влагата на остъклената гра...
Малко цвете с не особено пъстри цветове. Вирее във варовита почва, цветовете се появяват в началото на годината и са подходящи за пролетни букети. Деликатно растение, но се чувства прекрасно в алпинеу...
Секвоя (калифорнийска секвоя)