Това е традиционната подправка в националната ни кухня. Чубрицата е основната съставка на българската шарена сол. Освен това можем ли да си представим ястията боб, леща, картофи, кюфтета и др. без участието на чубрицата? Поставя се и в ястия от риба и месо. Тя е подправка за ароматизиране на трудно смилаеми храни и спомага да се подобри усвояването им. За луканката тя е задължителна съставка. Има специфичен аромат и остър вкус. Комбинира се добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, целина, сминдух.
Растението се използва като подправка от най-дълбока древност. Навярно поради доста широкото x приложение в кулинарното изкуство тя е получила научното наименование “сатурея”, което напомня за горските полубожества сатири, известни и с голямото си чревоугодничество.
Предполага се, че родината на чубрицата е Средиземноморието. В природата се среща на много места както в източната , така и в западната част на земното кълбо. У нас расте в цялата страна.
Устройство
Градинската чубрица (Satureja hortensis) е едногодишно тревисто растение. Отглежда се в цялата страна заради силно ароматичните му листа. При изсушаването им ароматът е още по-интензивен. Това се дължи на високото съдържание на етерично масло – до 2 %. Неговата основна съставка е кавракролът. В листата има още витамин С, дъбилни вещества, захари, мазнини, флавоноиди и много други полезни съставки.
Стъблото на чубрицата в основата се вдървенява. На няколко сантиметра височина силно се разклонява и се оформя дребно храстче (до 40 см височина), с почти овална форма.
Цветчетата са светлолилави с червеникави нежни точици. Събрани са на групи по върховете на разклоненията.
Изисквания
Градинската чубрица може да се отглежда навсякъде, но най-много аромат листата получават на отцедливи и слънчеви места, както и да има достатъчно вода. Най-добри са резултатите на плодородна, структурна и добре обработена почва. Обикновено в градините не се правят самостоятелни посеви, растенията се отглеждат като междинна култура или покрай вадите. Но ако решите да отгледате чубрица на по-голяма площ , ще трябва да подготвите специално площта.
Размножаване
Семената се засяват в края на март или началото на април (за 1 кв.м – 1 –1,5 г семена), които се покриват с около 1 см торо-почвена смеска или добре разложен оборски тор. Използва се студен или полутопъл парник, може и полиетиленова оранжерия. Когато растенията вече са порасли и могат да заемат постояннотоси място и опасността от слани е преминала, през май те отиват на открито. Ако пък не сте си осигурили ваш разсад , то за малка площ може да си набавите от пазара. Растенията се засаждат в лехи на разстояние 30х20 см. Добре е и да се засаждат и на редове на разстояние 30 см в реда. Може да се използват тировете или да ограждате с чубрица други лехи, има място и покрай вадите. На балкона или терасата също може да си отгледате ароматната подправка, но не пропускайте редовно да я поливате.
Грижите
Грижите по време на вегетацията се състоят в окопаване, плевене, подхранване с 1,5-2 кг за 100 кв.м амониева селитра. Добре е, когато почвата се поддържа чиста от плевели и рохкава.
Прибира се в началото на масов цъфтеж,предимно сутрин, като растенията се изскубват или отрязват до основата на стъблото. Изрязаните стъбла се навързват на връзки и се сушат на сянка в проветриви помещения. С прибирането на реколтата не трябва да се закъснява, понеже се влошава качеството на получените растения.
Ако искате да си осигурите семена за догодина, оставете няколко растения да прецъфтят.
Наричат това цвете ананасова лилия заради сферичните съцветия и коронката от листа върху тях. Не се опитвайте да го отглеждате на открито, освен ако не живеете в област с умерен климат и не разполагат...
Сукулентно растение за алпинеума. Стъблата са дебели, а цветовете, които се появяват през лятото или наесен, са жълти, червени или пурпурни с много вен-челистчета. Отглежда се главно заради листата - ...
Мястото на растението е в остъклена градина, въпреки че може да го държите в голяма стая няколко години. Проблемът е, че цъфти от лятото до ранна есен и през това време трябва да е на открито. Класови...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Девисил