Този зеленчук се отглежда заради кореноплодите, които имат приятния аромат и сладникавия вкус. В домакинството се използва за приготвяне на супи и в други ястия, а в консервната промишленост за производство на месни и рибни консерви.
Биологически особености
Пащърнакът (Pastinaca sativa L.) е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни (Umbeliferae). През първата година образува месест кореноплод и листна розетка.
Кореновата система се състои от централен корен и странични разклонения, които проникват на сравнително голяма дълбочина. Централният корен образува кореноплод, който може да бъде в зависимост от сорта вретеновиден, конусовиден или закръглен.
Цветоносното стъбло нормално се развива на втората година, но при неблагоприятни условия (гъсто разположение на растенията, продължително засушаване) много растения стрелкуват още първата година.
Семената са дребни и губят бързо кълняемостта си – за 1-2 години.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Пащърнакът е много студоустойчиво растение. Пониците понасят значителни понижения на температурата, а и възрастните растения издържат на по-слаби зимни студове.
Към влагата в почвата и въздуха изискванията му са големи, но по-скромни отколкото на моркова.
Към почвата изискванията на пащърнака са също по-скромни. Може да се отглежда на всякакви почви, стига те да са достатъчно дълбоки и добре разработени. Не понася високите подпочвени води. Изискванията му към торенето не са по-различни от изискванията на моркова.
Начин на отглеждане
Пащърнакът се отглежда без предварително произведен разсад.
Семената се засяват по-рано напролет, щом стане възможно да се работи на открито. Въпреки голямата студоустойчивост, не се препоръчва да се засяват наесен, защото много растения развиват цветоносно стъбло още първата година. Семената никнат бавно – за 2-3 седмици. Може да се засеят разпръснато и по-късно растенията да се проредят. Най-добри резултати дава редовата сеитба на разстояние 25-30 см между редовете. За 10 кв. метра стигат 5-6 г семена. В реда растенията се прореждат на 8-15 см, в зависимост от сортовите особености.
Грижите за пащърнака не се различават от грижите за моркова.
Кореноплодите се прибират така, както и морковите. От 1 кв. м може да се добият 2-4 кг доброкачествени кореноплоди.
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...
Цветовете (2,5 см) и плодчетата на това издръжливо почвопокривно растение са познати. Листата са съставени от три назъбени дяла. Обича сянката, в плодородна почва се разпростира бързо и може да попреч...
Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите ...
Напролет може да ги видите навсякъде - по прозоречните первази, в малки и в големи градини, натурализирани в тревисти морави или в близост до дървета. В средностатистическата градина растат повече нар...
Градинска чубрица