Ряпата превъзхожда репичките по съдържание на хранителни вещества и витамин С. Тя също съдържа вещества, които подпомагат храносмилането и обмяната на веществата. Добрата и съхраняемост през зимата я прави ценен източник на витамин С във време, когато другите източници са по оскъдни, особено като зеленчуци, отгледани при естествени условия на открито.
Биологически особености
Ряпата (Raphanus sativus var. major) е двугодишно растение от семейство кръстоцветни (Cruciferae).
Кореноплодът се образува през първата година и достига по-големи размери отколкото кореноплода на репичката. Окраската му може да е бяла,червена и черна.
Цвеносното стъбло се развива нормално на втората година, но при някои сортове особено при неблагоприятни условия това може да стане още същата година, както при репичката.
Семената на ряпата приличат на семената на репичката, но са по-дребни. И те запазват кълняемостта си 3-4 години.
Изисквания към климатичните и почвените условия
По своите изисквания към температурата, влагата, качествата на почвата, торенето и предшественика ряпата прилича на репичката. Тя обаче има значително по-дълъг вегетационен период и външните фактори на растежа й оказват влияние в по-различни фази от развитието й.
Начин на отглеждане
Практиката на нашето градинарство е установила отглеждането на ряпата като късна култура, продукцията от която се съхранява през зимата в прясно състояние.
Най-подходящото време за сеитба е втората половина на юли и първата половина на август. Края на този едномесечен период е за предпочитане в по-южните райони на страната и в местата с по-дълга есен, докато началото се препоръчва за райони, където зимата настъпва най-рано. Отглеждането на ряпата като ранна култура е невъзможно, защото поради дългата вегетация тя навлиза в период на високи температури и ниска влажност, които са неблагоприятни за формирането на кореноплода. Не се препоръчва и по-ранното засяване от втората половина на юли, защото се получават груби кореноплоди.
Семената се засяват във фитарии. Те се правят, след като площта се освободи от остатъците на предшественика. Почвата се обработва на 12-15 см дълбочина и при недобра запасеност с хранителни вещества се тори с минерални торове – 10-20 г амониева селитра, 30-40 г суперфосфат и около 20 г калиев сулфат на квадратен метър. Калият придава добри качества на кореноплодите и повишава тяхната съхраняемост.
Подходящите разстояния между редовете във фитарията са 20-25 см. Те се очертават на дълбочина 1-1,5 см, което и дълбочината на сеитбата. Почвата трябва да е добре овлажнена – условие за нормалното поникване на семената.
След поникването посевът се прорежда веднъж или два пъти. Окончателните разстояния между растенията в реда са 15-20 см.
Останалите грижи се състоят в редовно поливане, борба с плевелите и някои вредители.
Кореноподите се изваждат през есента и почистени се съхраняват през зимата. Не бива да се закъснява до времето, когато почвената повърхност започва да замръзва.
Красотата на този храст се вижда наесен. Листата стават червени или виолетови, а след като опадат, лъскави пурпурни плодчета украсяват голите клони чак до Коледа. Засадете в групи, а не поединично, за...
Малките цветове, които приличат на пухчета за пудра, са позната гледка в лехите. Има ги в различни багри, но най-харесвани са сините и бледоморавите. С времето белите сортове стават кафяви, а розовата...
Преди години петуниите бяха раздърпани растения със скучни розови цветове. Сега разнообразието от багри и размери е голямо, а самите растения са изправени, стелещи се или пълзящи. Петуниите се превърн...
Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се п...
Алабаш