У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло.
Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera L) превъзхожда по хранителност и съдържание на витамини, особено на С, В2 и РР главестото зеле. Богато е на минерални соли, а калият и натрият се намират в благоприятно съотношение (38:1), поради което го препоръчват като добра храна за усилване на диурезата при отоци, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др. Обилната листна и стъблена маса (800-1000 кг на 100 кв. метра) също е богата на хранителни вещества, витамини и минерални соли, но не е годна за консумация. Затова пък е чудесна храна за домашните животни.
Брюкселското зеле има по-скромни изисквания към условията на отглеждане в сравнение с главестото зеле. Отличава се и с по-висока студоустойчивост, има и по-дълъг вегетационен период – от 152 до 164 дни.
По начин на отглеждане брюкселското зеле не се отличава от главестото. Поради по-дългия му вегетационен период, трябва да се засява по-рано. Разсадът се засява в началото на май на открита леха. За 100 кв. метра производствена площ са достатъчни 8 г семена. Засява се рядко и разсадът не се пикира. Растенията се засаждат на определената площ през юни. Грижите са такива, каквито и за главестото зеле.
Обикновено описанията на тополите започват с няколко предупреждения. Корените им повреждат канализацията, повдигат уличната настилка и подкопават основите. Чупливите им клони може да са опасни. Очевид...
Присъства в много храстови композиции, но често погрешно го наричат жасмин. Белите цветове са в изобилие през юни и юли, а ароматът на портокал може да се долови дори от разстояние в топлите летни в...
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Истинският кипарис е прекрасно величествено дърво и всеки, който е пътувал из Средиземноморието, се е възхищавал на зелените колони на С. sempervirens. Няколко разновидности, като например С. sempervi...