Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.
Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.
Засейте веднага след обиране на плодовете
Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.
Тунбергии проявява най-много капризи
Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.
От червени се превръщат в зелени
От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.
Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят.
Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенц...
Бялата овощна пеперуда (Aporia crataegi) е доста голяма. При разперени криле достига до 5-6 сантиметра. Крилете са бели с характерни черни жилки. Пеперудите летят от началото на юни и се хранят с нект...
Грижите за гергините не са сложни, важно е обаче да отчитате някои нюанси. Преди всичко те са топло- и светлолюбиви растения. За тяхното отглеждане са нужди просторни, слънчеви и защитени от студенит...
Хиритата, позната и като чирита (Chirita), е голям род от семейство Gesneriaceae, който включва около 100 вида, много оригинални тревисти растения, произхождащи от тропическите районите на Азия. Сред ...
Каменното цвете зимува на хладно