Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета, чийто диаметър достига едва 2-4 см. В пазвите на листата по високото 60-80 см стъбло се образуват до 80-90 зелчета. Те са нежни, крехки, много богати на белтъчини и витамин С. От тях се приготвят различни ястия.
По начина на отглеждане брюкселското зеле малко се различава от главестото. То е по-студоустойчиво - издържа до минус 8 - минус 10 градуса и в райони с по-мека зима може да зимува в градината. Оптимални температури за културата са умерените - 15-18 градуса. Горещини над 25 градуса задържат формирането на зелчетата. Много е чувствително към засушаване. Трудно понася ниската въздушна влажност, особено по време на образуването на зелчетата. Най-добре расте на богати с органични вещества, влагоемни, средно-тежки, глинесто-песъчливи почви. Бедната, песъчлива почва не е подходяща. Благоприятно е торенето с полуугнил или угнил оборски тор. Трябва да се отглежда след култури, които са били торени с оборски тор.
Отглежда се чрез разсад
Семената се засяват през април на открита леха. На 1 кв. м се сеят около 3 г семена, които са достатъчни за производство на разсад за 100 кв.м.
Разсадът се отглежда при умерена влажност (не се засушава) и редовно се плеви. Растенията са готови за разсаждане 45-50 дни след поникването.
В двора отива в края на май
Разсажда се в края на май - началото на юни. Предварително площта се набраздява на разстояние 70 см между браздите. Засажда се със садило от едната страна на тировете, на около 1/3 от дъното на браздите, на разстояние 50 см между растенията в реда. Не трябва да се засажда по-гъсто, ще се забави образуването на зелчетата. Веднага след засаждането се полива с течаща вода. После грижите са както при главестото зеле. Когато няма дъждове, се полива през 7-10 дни.
Подхранва се два пъти
Докато започне образуването на зелчетата, растенията се подхранват с 1,5-2 кг амониева селитра, 2-2,5 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев тор на 100 кв.м. По-късно, когато зелчетата започнат да се образуват по-интензивно, отново се подхранва. Второто подхранване може да е с размит в поливната вода пресен оборски тор (50-80 кг на 100 кв.м). Окопава се 2-3 пъти като леко се загърля основата на растенията. Когато започнат да се образуват зелчета, се прекършва върхът на стъблата, така ще се ускори формирането им. Прибира се през есент, когато зелчетата станат плътни.
Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събр...
Ако имате намерение да направите голямо насаждение от културна къпина, на която хубавото е, че няма бодли, естествено е да потърсите посадъчен материал от разсадник. За любителски нужди обаче можете д...
Алпийската ягода е получила широко разпространение сред любителите градинари. Тя плодоноси без прекъсване или на вълни от края на юни до първите студове. Ягодите макар и дребни, са много ароматни и сл...
Фаукарията (Faucaria) е много подходяща за любители на екзотика. Това привлекателно сукулентно растение произхожда от Южна Африка. Привлича вниманието от пръв поглед със странния си строеж. Растенията...
Присадете диня на кратуна