Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на времето влагата в повърхностния почвен слой започва да се колебае, с което се влошават условията за поникване, посевът се разрежда и т.н. Семената на лука много бързо губят кълняемостт. Те поникват бавно, при благоприятни условия за 15-20 дни след сеитбата. За площ от 100 кв.м са необходими около 0,8–0,9 кг семена.
Сеитбата се извършва върху чиста от плевели, добре обработена и наторена почва с оборски и фосфорни торове още през есента. Подходящи са влагоемните и богати на хумус почви. Не е за препоръчване отглеждането на едно и също място или след други луковични. Подходящи предшественици са домати, пипер, бобови култури, зимни житни и други добре наторявани зеленчукови култури.
Рано през пролетта мястото се обработва на дълбочина 8-10 см и се тори с амониева селитра в доза 1,5-2 кг/100 кв.м. След това, площта се заравнява с влачка и се изравнява с дъска. Отглежда се на слята повърхност или лентово. На малки площи сеитбата е ръчна, разпръсната или в редове с разстояния 8-10 см и 1-2 см между семенцата. Те се покриват с около 2 см рохкава влажна почва. За да се запази влагата и да се получи дружно поникването, веднага след сеитбата почвата леко се уплътнява. През 10-12 реда се оставят ивици широки 30-50 см, за улеснение при плевене и други дейности. Първата грижа след сеитбата е осигуряване на условия за нормално поникване. Почвата се поддържа умерено влажна. В случай на засушаване се полива много внимателно с лейка. Не трябва да се допуска образуване на почвена кора, която възпрепятства поникването.
Основно мероприятие за посевите с арпаджик е почистването на плевелната растителност в ранните фази от развитието му. Тя може да стане причина за получаване на дребни, нестандартни и слаби луковички.
У нас са застъпени три начина за оглеждане на моркови - предзимно засяване, ранно пролетно и късно полско производство. Научни изследвания доказват, че предзимните посеви гарантират по-ранна и по-ка...
Все още малко са щастливците у нас, които могат да се похвалят с цъфтяща в алпинеума им гаура. Видът Gaura lindheimeri от сем. Онаграцеа е тревисто растение, от което естествени находища се срещат в ...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Крастата по лозата се причинява от ериофидния акар Eriophyes vitij. Той е много дребен и не може да се види с просто око, а се разпознава по повредите, които причинява по листата. У нас е разпростране...