Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и нашият - заешки ушички. Гальовното си нашенско име цветето дължи на особения строеж на цвета - ако го разгледате отблизо, ще видите силно сходство със заешка муцунка - черно носле и щръкнали уши. По време на цъфтежа, който продължава почти цяла година, цветовете, събрани в съцветия по 10-15, всеки с дължина около 4 см, обилно отрупват храстчето. Пъпките са жълти на цвят, полуразтворените цветове са жълто-червени, а когато са напълно разцъфтели, стават червени и придобиват характерната си форма. Съществува и вариетет с жълтообагрени цветове. Постепенното разтваряне на цвета продължава 2-3 дни. Отначало от пъпката се показват листчета, които с нищо не подсказват какво ще се получи накрая. На следващия ден жълтите листчета леко почервеняват и едва след цяло денонощие се разтварят напълно, обагрят се в червено и се вирват „ушичките" и мустачките-тичинки. По този начин в едно и също съцветие едновременно се виждат различни по цвят и форма цветове, които изглеждат твърде декоративно на фона на тъмнозелените листа. Тънките и гъвкави клонки на рутията са изцяло покрити от плътни блестящи листа.
След прецъфтяването обикновено се завръзват дребни шушулки, съдържащи плоски семена. Ако не държите непременно да ги засеете, по-добре ги отстранете веднага, за да не изчерпват енергията на храстчето.
То се размножава лесно с резници, които във вода пускат корени за 3 до 10 дни. Те се засаждат в лека и пропусклива пръст. При пресаждането през пролетта се използва същата почва.
През лятото рутията се полива обилно, а през зимата - по-пестеливо. Пулверизирането на листата допринася за тяхното добро здраве. През лятото цветето изисква лека сянка. Силната светлина не му вреди, но намалява декоративността му. През зимата директното слънчево огряване води до пищен цъфтеж.
Рутията трябва да се подстригва, като може да се оформи или като храстче, или като ампелно растение. Тя рядко се напада от вредители.
Червеното цвекло отнема влагата на картофите, затова слагайте ред от единия вид кореноплоди, после - от другия. Две седмици до изваждането на картофите листната маса се маха. Така по-добре ще узреят к...
Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти об...
Оглеждането на разсад петунии не е задача с повишена трудност. Все пак който не го е правил, трябва да има предвид някои неща. А и много, които отглеждат разсади за своята цветна градина, допускат гре...
Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и п...
Красивата кливия се събужда през февруари