Как се прави ракия от вкиснало вино

Ако съхранявате вино и през летните месеци, може да усетите в него лека кисела жилка. Условията да започне оцетно-кисела ферментация във виното са няколко. Съхранението му в непълна бъчва създава контакт с въздуха и развитие на различни болести. Първата, която се появява е оцветяване, изразяваща се в появата на повърхността на светлокафяв слой, която води след себе си оцетно вкисване. Оцетно-киселите бактерии бързо консумират алкохола на виното и го превръщат в оцетна киселина и вода. Това може да се предотврати чрез запалване на сярна лента (една за 300 литра бъчва). Образувалият се серен двуокис спира появата на болести във виното. От значение е и колко серниста киселина сте вложили при приготвянето му. Тя най-често не превишава 2 грама на литър щом е 6 %-това.
Можете да направите и друго – да изварите виното за ракия. За тази цел обаче е наложително да го откислите. Това се прави с калциев карбонат (винервайс, мраморен прах). Дозата му е обикновено 1-3 г за литър вино в зависимост от степента на вкисване. Окислителят се разтваря в малко хладка вода и се прибавя във виното при енергично бъркане. В продължение на няколко дни то се бърка по 1-2 пъти дневно, за да се увеличи ефектът. Необходимо е да имате предвид, че откислителят свързва не само оцетната, но и винената и яблъчна киселини и виното става блудкаво на вкус. Това обаче не ви засяга щом ще го изварявате в ракия. Това извършете без забавяне. За да получите нормална ракия, отделете първотока (1-2 литра за триста литра вино) и патоки, които влошават вкуса на ракията.