Аронията е малко познат у нас плод, но в последните 3-4 години се наблюдава значителен интерес към това растение. Тя е храст, достигащ височина 2,5 – 3 м, с лъскави, неназъбени листа. Плодовете му са дребни синьо-черни зрънца, които по форма наподобяват миниатюрни ябълки. За лечебни цели и за нуждите на хранително вкусовата промишленост се събират плодовете й. Те съдържат много витамини – Р, С, Е, К, РР, каротин, витамини от серията В, органични киселини, захар и др. Сокът от арония подобрява тонуса и повишава защитните сили на организма.
Аронията вирее добре на различни типове почви. Не са подходящи солените, мочурливите и каменистите места. За получаването на добра реколта, трябва да се отглежда на добре напоени, леки и пропускливи почви. Най- подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви. Добре се развива в предпланинските области и където сумата на валежите е по – висока, а и атмосферната влажност е повече. Тя е светлолюбива и много взискателна към температурата. Опасни за нея са повратните пролетни студове, тъй като растението цъфти късно.
Аронията се размножава чрез семена. Засяват се през есента, но след стратификация в продължение на 150 дни, това може да стане и през пролетта.
Плодовете които ще съберете през септември, трябва да измиете и подсушите, и да ги обработите през сокоситисквачка. Кашата се промива с вода и здравите семена падат на дъното. Подсушават се и се засяват на дълбочина 1,5 см. След това посева се посипва с тънък пласт добре угнил оборски тор. След като поникнат трябва редовно да плевите, окопавате и поливате растенията.
Аронията може да се размножава и чрез коренови издънки, ако разполагате с растения с добре развита коренова система. В такъв случай храстите ще започнат да плододават още през втората година.
На другата есен трябва да изкопаете и сортирате отделните фиданки. Добре развитите растения засаждате в редове на разстояние 7 – 8 см и между редовете на 15 – 20 см.
През този период на годината се сее разсадът за основните зеленчукови култури. Някои стопани вече са заредили парниците. Преди основната култура обаче поникват плевелите. Поради това, че поникването и...
Репичките имат къс вегетационен период и за ранно производство през пролетта се сеят в края на януари или началото на февруари в топъл парник . Подходящи сортове са Бисер, Сакса и Червени с бели опаш...
Причините за окапването на цветовете и завръзите на лимона и на другите цитрусови са много. Цитрусовите, за разлика от болшинството растения, могат да плододават обилно и без оплождане. Даже, най-висо...
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...