Смокинята е едно уникално растение сред своите тропични и субтропични събратя. Тя се отличава с това, че е разделнополов, двудомен, кръстосано-опрашващ се вид. Една част от растенията образуват женски плодове и сочни ядливи съплодия, а друга - само мъжки цветове и предимно неядливи съплодия. Мъжките растения произвеждат прашец за опрашване на женските съплодия и се наричат каприфиги. Съществуват сортове и форми, чиито цветове имат едновременно плодникови, и тичинкови цветчета и изпълняват ролята на опрашители. Смокинята има няколко растежни вълни (между 6 и 7 на брой) в зависимост от почвено-климатичните условия, положените грижи за нея и типа на растенията.
Залагането и диференциацията на цветните пъпки съответства на растежните вълни, като в пазвата на всеки лист се появяват едно и по-рядко по две съплодия. Недоразвитите през есента от тях остават да плододават през следващата пролет.
Цветовете са малки, еднополови, разположени върху вътрешните месести стени на съцветието, наречено сикониум. При благоприятни условия смокинята може да развие няколко плодни генерации за една година: пролетна, лятна и зимна, които са по-ясно изразени при каприфигите.
В зависимост от отнасянето към опрашването смокините са разделени в три групи:
а) Смирненски тип - изискват задължително опрашване и ако липсва, съц-етията пожълтяват след прецъфтяването и окапват;
б) Адриатически тип или още т.нар. обикновени смокини - те плододават и без опрашване. След опрашване обаче съплодията стават по-едри, с по-интензивно оцветена кожица и плодово месо и по-високо съдържание на захари, киселини, пектин.
в) Междинен тип - неговите съплодия от пролетта се развиват партенокарпно, а летните изискват задължително опрашване.
Каприфигите, както и фигите, също имат партенокарпни форми. Когато съцветията им не са посетени от осата бластофага, те не опадат и стигат до узряване. Други форми каприфиги изискват задължително заселване на бластофагата - ако това не е станало, след прецъфтяването съплодията повяхват и окапват.
Приспособленията за кръстосано опрашване при смокинята са достигнали до удивително съвършенство. Опрашването става с помощта на малката осичка бластофага (Blastophaga psens L). Така в процеса на еволюцията между растението и това насекомо са се създали уникални симбиотични отношения. Бластофагата е единственият преносител на прашеца при смокинята и може да съществува само и единствено в нейните плодни органи.
Женската оса е с блестящо черно тяло, с прозрачни крила, а коремчето й завършва с яйцеполагало. Мъжките са по-дребни, безкрили, светлокафяви, слабо подвижни и не излизат навън от съплодието. Те прегризват отвън отворчетата в галичките, където се намират женските оси, и ги оплождат. Самките снасят по едно яйце само в късостълбчестите плодникови цветчета, но попадат и върху дългостълбчестите плодникови цветчета, на които само извършват опрашване.
Бластофагата има три поколения през лятото, в унисон с броя на плодните генерации на смокинята: през втората половина на май; през юли и през есента (септември-октомври).
Фасулът се отглежда за храна на хората . За целта се използват като зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, ...
Тази болест дължи популярното си има не това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така – там, където те се поддават над почвата ясно се вижда, че са загнили. Поради висока...
Готовият разсад от ранно зеле може да се изнесе на постоянното му място, след като премине опасността от продължително понижение на температурите. Това обикновено е към края на март - началото на апри...
Ще я използвате прясна или изсушена, а ще се радвате и на приятния й аромат, който разлива през лятото в градината. Смята се, че този аромат предпазва нея и другите зеленчуци от разни листни въшки и а...