Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и цветни пъпки не се развиват напролет поради формирането на малки язвички в основата им. Друга част от пъпките, дори и да се развият, образуват деформирани, недоразвити листа, които по-късно изсъхват, но остават върху дървото. По стъблата, клоните и леторастите се формират хлътнали или обратно подпухнали язви с тъмен цвят и с интензивно смолотечение. Растителните тъкани в мястото на повредите са тъмно оцветени. По листата се образуват тъмнокафяви, закръглени или неправилни петна, понякога заобиколени от жълт ореол. Петната могат да се слеят и да формират големи некротични области или да се перфорират. При висока степен на нападение листата опадат още в средата на вегетационния сезон. Инфектираните цветове некротират изцяло заедно с носещата ги клонка. Петната по зелените плодове са кафяви, с водниста периферия.
Бактериите се установяват в повредите по стъблата, клоните и клонките или в проводящата система, чрез която се разнасят по цялото растение. Напролет бактериите се намножават и се разпространяват върху пъпките или младите листа на съседните дървета посредством дъждовните капки. През есенно-зимния период заразата прониква през листните отпечатъци или през повреди, предизвикани от ниски зимни температури.
Бактерийният пригор се развива интензивно при продължителни хладни периоди. Висока степен на нападение се наблюдава при задържане на свободна вода върху листната повърхност и при значителна атмосферна влажност. Интензивното развитие на болестта се провокира от силни дъждове или ветрове, предизвикващи механични наранявания по растенията.
Защита
Ограничаване на болестта се осъществява чрез прецизна зимна резитба и унищожаване на нападнатите растителни части. Необходимо е строго съблюдаване на всички общи фитосанитарни мерки, включително обеззаразяване на режещите инструменти с белина - 5% или натриев хипохлорид (1:4). Препоръчва се замазване на раните след резитбата с блажна боя или с 10%-разтвор от меден сулфат. Добре е фитосанитарната резитба да се провежда след беритбата, когато защитните сили на растенията са големи, а патогенът има по-слаба паразитна активност. От химичните средства за контрол ефект може да се очаква единствено от медните препарати - бордолезов разтвор -1% или други разрешени препарати на медна основа, използвани през есента, по време на масовия листопад, и за закъсняло зимно пръскане, преди разпукване на пъпките напролет.
Сравнително по-слабо чувствителен към причинителя на бактерийния пригор е черешовият сорт Ван.
Как се оформя короната на младите лимонови дръвчета, е особено важно както заради декоративните им качества, така и за плододаването им. Формирането започва още през първата година. Чрез прищипване и ...
Яълковият плодов червей - Carpocapsa pomonella и източния плодов червей - Laypeyresia molesta, два близки вида, разпространени повсеместно в страната, причиняват червивостта по дюлите. Техните гъсениц...
За да си произведете подложка, можете да използвате семена. При ябълката и крушата се избират по-раннозреещи сортове и форми, а при костилковите – по-къснозреещи. Плодовете трябва да са добре узрели. ...
Пролетното присаждане е една от основните овощарски практики, чрез която много диворастящи растения могат да се превърнат в ценни овощни сортове. Кисeлиците се присаждат с ябълки, дивите круши – с кру...