За нормален растеж и развитие на малиновите насаждения е необходимо всяка година да се извършват съответните резитби. Според предназначението си те биват за формиране на храстите и на редовите ивици и за плододаване, а съобразно времето на прилагане – зимна и лятна.
Зимната резитба се извършва през есента след окапване на листата или сега при първото затопляне на времето. Това е времето, в което трябва да формирате храста и да осигурите възможност достатъчно плод да се развие на растенията.
Резитбата за формиране на храстите започва веднага след засаждане на растенията. Най-добрият начин на отглеждане на малините е на непрекъснати редове. В началото на втората година за плододаване се оставят само издънките с височина над 80 см. В началото на третата година се оставят силните издънки над 150 см, здрави и равномерно разположени по реда. Всички останали – слабо развити, сгъстяващи редовете и повредени, се изрязват ниско до земята. Събират се и се изнасят извън насаждението на подходящо място, където се изгарят.
Ширината на браздовата ивица не бива да превишава 30-35 см, а растоянието на издънките в нея е около 10-15 см една от друга. Броят на растенията на единица площ зависи от района, сорта и начина на отгледата и е в широки граници от 12 до 22 на метър от браздовата ивица. На по-бедни почви и слаби валежи е по-тясна и обратно. При много тясна ивица добивът намалява и поради недостатъчния брой малини на единица площ. Ако ивицата е по-широка, има силна конкуренция между издънките, масово развитие на болести и неприятели, причиняващи гниене на плодовете. Затова всички издънки израсли извън възприетата ширина на редовата ивица се изрязват до основата.
Успоредно с формиране на редовата ивица се извършва и съкращаване на издънките за плододаване. Най-подходящо време е в ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Тогава най-добре личат повредите от зимните студове. Върховете на плододаващите издънки се съкращават с не повече от 10-30 см, защото плодните пъпки се образуват в горната част на клонките. Там те са със силно скъсени междувъзлия, често измръзват или плодовете им са много дребни. По-ниско се съкращават само тези с измръзнала връхна част или когато искаме да получим по-едри плодове.
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...
Сливите държат своеобразен рекорд - интервалът между най-рано и най-късно зреещите сортове е повече от три месеца и половина. Първите джанки са готови в края на юни, късните сливи стават за прибиране ...
Вечнозеленото растение от семейство розоцветни е интересен декоративен храст, който краси градините по Черноморското ни крайбрежие. Там ще го срещнете в много вилни парцели и в парковете. Японската му...
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с о...