Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си, нашият народ галено ги нарича богородички.
Едногодишните астри, също като останалите си посестрими,принадлежат към голямото семейство Сложноцветни. Те са отделени в срециален род - Калистефус (Callistephus chinensis). В превод от гръцки това име означава прекрасен венец и цветето наистина го заслужава. Дивите форми на богородичката са пренесени преди около 250 години от Североизточен Китай. Техните езичести цветчета били обагрени в синьо, карминено и пурпурно. От тях започнала селекцията, която продължава и днес. Повече от 800 сорта се състезават за вниманието и обичта на градинарите и любителите. Между тях има джуджета и великани, с прости или кичести цветове, с всевъзможни форми на храста - пирамидални, колоновидни, разклонени. А за багрите да не говорим - богородичките притежават най-богатата цветна палитра между всички цветя.
Освен красиви, едногодишните астри са и твърде лесни за отглеждане. Семената им поникват само за няколко дни при около 20 градуса. Леки понижения на температурата до минус 3-5 градуса не притесняват пониците и разсада. Младите растения още при фаза 4-5 листа залагат вече цветни пъпки. Те понасят разсаждане когато се оформят цветните пъпки и даже когато цъфтят.
Ако преди падането на сланите извадим заедно с пръстта няколко ниски богородички от градината и ги засадим в саксии, те дълго още ще красят слънчевия перваз или остъкления балкон.
Изисквания
Богородичките растат добре на всяка добре обработена градинска почва, стига да не е кисела и да не задържа вода. Предпочитат слънчеви и защитени от ветровете места. Не бива да се торят с пресен оборски тор и да се засаждат две поредни години на едно и също място, защото се нападат от болести. Обилното поливане през сушавите летни и есенни дни е необходимо, но не бива да се прекалява.
Основните грижи през месеца са насочени към поддържането на необходимия воден режим и провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия. При ранното производство на дини първите плодове започват д...
Грижите за лозите включват множество практики при отглеждането им. Една от тях, която не всеки начинаещ любител извършва, е премахването на т.н. росни корени. Всеки знае голямата роля на кореновата си...
Родината на влакнестия шмак (Rhus typhina) е Източна Америка, но добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва. Със здравата си коренов...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...