Готовият разсад от ранно зеле може да се изнесе на постоянното му място, след като премине опасността от продължително понижение на температурите. Това обикновено е към края на март - началото на април. Избраната за целта парцелка трябва да бъде обработена и наторена още през есента.
Преди разсаждането през пролетта се прави по-плитка обработка. В случай, че през есента не е торено, може да се внесат по около 300 кг угнил оборски тор, 3-4 кг суперфосфат и 1-2 кг калиев тор за 100 кв.м. След това се оформят браздите. Подходяща схема на засаждане за ранните сортове е в рамките на 50-60 см между редовете и 35-40 см между растенията в реда.
Разсадът трябва да бъде закален, добре развит, здрав и непрерасъл. Подбират се растения с мощна коренова система, добре развити 4 до 6 листа и запазен вегетационен връх. Преди засаждането коренчетата са скъсяват с около 1/3 от дължината им, а листата на около 1/3 от височината. За по-добро прихващане, стара практика е коренчетата да се потопят в каша от равни части почва и пресен говежди тор с вода.
Разсажда се със садило, от едната страна на тира, на височина 1/3 от дъното на браздата. Растенията се засаждат до първия същински лист, като се внимава да не се засипе с пръст вегетационния връх. Веднага след това се полива на ръка.
След разсаждането е добре да се внесат подходящи препарати срещу зелевата муха. Това става по време на излитане на мухите, при цъфтежа на вишните и люляка. Пръска се в началото на снасянето на яйцата при 5-10% нападнати растения, с 6-8 снесени яйца на растение.
Няколко дни по-късно се прави първото разрохкване. Премахват се пропадналите растения, като новите се поставят на разстояние 8-10 см в страни от мястото на старото. Ранните сортове обикновено са с по-ниско разположена розетка и загърлянето обикновено е еднократно, 25-30 след разсаждането, след поливане или дъжд.
Една от благоприятните особености за улеснено и ускорено производсто на облагородени дръвчета от хинап е бързото срастване и развитие на присадките. Сред най-практикуваните начини за присаждане е ранн...
Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска...
Тиквата е една от малкото култури, които не страдат от много вредители, но и тя не е пощадена от природата, защото болестите, които я нападат, може напълно да съсипят реколтата. Най-вредоносна е...
Когато вирус лепне зеленчуците, щетите са много големи. Вирусите се развиват в клетките и за да се унищожат, трябва да се унищожат самите клетки, а това значи целите растения. Затова срещу тези болест...