При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. Силният им растеж и добро развитие, както и редовното плододаване са сигурен признак, че районът е подходящ за сливова градина. Наличието на добре развити дървета от дъб, ясен, клен и леска показва, че има дълбока и богата почва. На места, където по-често се среща габър, върба, кисели треви или няма растителност не бива да се засаждат сливови растения.
При проучването е необходимо да се направи оценка на климатичните условия. Да се проучи какви са най-ниските температури, повратните студове, късните пролетни застудявания, падането на чести градушки, количеството на валежите.
Необходимо е да се познава студоустойчивостта на отделните сливови сортове към ниски температури и да се прецени избраното място за кои е подходящо. Резките колебания на температурата оказват отрицателно влияние върху развитието на по-рано цъфтящите сортове. При краткотрайно затопляне на времето през януари или февруари те се възбуждат бързо към развитие. Цъфтежът в такива случаи настъпва много рано – за някои дървета около 10-15 март. Последвалите след това застудявания повреждат както цветовете, така и младите завързи, които са още по-чувствителни на ниски температури.
Подходящи за сливова градина са местата по поречията на реките, а също и планинските по-равни места. Не са подходящи ниските терени в затворени и недостатъчно проветриви котловини. Там продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат чести слани, които повреждат цветовете и младите завръзи на дърветата.
При избирането на място за сливова градина трябва да проучим и възможността за напояване, особено при засаждане на по-взискателни към водата сортове. Трябва да се обърне и внимание дали определеното място е защитено от вредното влияние на силни ветрове.
Не е зле любителите овощари да познават това полутвърдокрило насекомо и да проследяват за присъствието му. Освен крушата, напада ябълката и дюлята, а и други дървета. Дълго е 3-6 милиметра. Тялото му ...
Причинител на бактериалния рак по малиновите храсти е бактерията Agrobacterium tumefaciens, която живее в почвата. Тя напада всички овощни видове. Малината силно страда от нея. Бактерията прониква в к...
Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...
Още през първите дни на януари може да бъде засято ранното зеле. Така някои градинари ускоряват производството. Има обaче едно важно условие за този начин. Трябва да се използва ранен сорт, който след...