Възрастови периоди при овошките

В своето многогодишно развитие дървесните овощни растения преминават през няколко основни периода. Има различни становища по отношение на техния брой, но от практиктическа гледна точка най-приемливо е разделянето на живота на овощните растения на пет възрастови периода – усилен растеж, начално и бързо нарастване на плододаването, пълно плододаване, намаляващо плододаване и усилено съхнене и загиване на растенията. Продължителността на отделните възрастови периоди зависи от видовите и сротовите особености, от подложката, от условията и агротехниката при отглеждането и в не малка степен от резитбите.
Първият възрастов период започва след прораставне на присадената пъпка, калема и издънката и продължава до залагането на първите плодове. През този период кореновата система и короната нарастват главно на дължина, бързо увеличават размерите си, а разклоняването е по-слабо. Постепенно се оформя скелетът на короната. Най-рано приключва този безплоден период при прасковата и другите скорозрели видове и при дърветата, присадени на по-слаборастящи подложки. При лоши условия, незадоволителни грижи и силни резитби този период е по-продължителен. При слаби резитби или ако дръвчетата изобщо не се режат през първите няколко години плододаването започва по-рано. Поради все още слабо развитата коренова система много важно е през този период да се поддържа оптимална влага в почвата и редовно да се унищожават плевелите около растенията.
Вторият период започва със залагането на първите плодове и завършва с отслабване на растежа, когато короната е достигнала почти максималните си размери и е настъпило пълно плододаване. Растежът през този период е все още силен на дължина, но протича и бързо разклоняване и формиране на плододаващата дървесина. Продължава формирането на короната, като се провеждат умерени резитби за прореждане. В началото количеството на плодовете е по-малко, но те са едри и качествени и плододаването бързо нараства. При ябълката и крушата, присадени на семенни подложки, сливата и особено при ореха и кестена този период е доста продължителен. При кайсията, вишнята, черешата, бадема, джанката и някои сливови сортове приключва към четвъртата-шестата година. Прасковата, ябълката и крушата, присадени на слаборастящи подложки встъпват в редовно плододаване още по-рано.
Третият и най-важен период е на пълно плододаване. Растежът на клоните през този период е умерен, като преобладават процесите на бързо разклоняване на обрастващата дървесина и сгъстяване на короната. Постепенно започват и процесите на съхнене. Те постепенно се засилват, което води до намаляване на плододаването. За преодоляване на тези процеси е необходимо ежегодно да се извършват по-силни резитби съчетани с редовно торене, напояване, обработка на почвата и борба с вредителите. Всяка година се извършва просветляване на короната и периодично, в зависимост от застаряването, се провеждат подмалдяващи резитби, които се изразяват в съкращаване на обрастващата и полускелетна дървесина.
Последните два периода се изразяват с усилено съхнене на клонките, като постепенно това съхнене засяга и полускелетните и скелетните клони. Растежът е много слаб, добивите са незадоволителни, нередовни и качеството на плодовете постепенно се влошава. Появяват се и лакомци, които израстват в основата на оголените скелетни клони и по стъблото. Излишните лакомци се премахват, а част от тях се използват за формиране на нова плододаваща дървесина. По-силните резитби за съкращаване и по-добрите грижи могат до известна степен да намалят негативните процеси на растеж и плододаване. В последните години живота и плододаването могат да се удължат като се извърши едно силно съкращаване на растежът на останалите клони. За да има резултат от това мероприятие то трябва да е придружено с по-обилно наторяване, редовни полвки и обработка на почвата. След верме, ако добивите са незадоволителни и с лошо качество дърветата се изкореняват.

Важно

Засаждането на нова овощна градина на мястото на изкоренената не трябва да се прави по-рано от 5-6 години. През това време площта се засява с едногодишни или многогодишни култури и след това се подготвя за нова овощна градина. За целта много подходяща е люцерната.