Пиперът е взискателна култура. Той е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Оптималната температура за развитието му е 25-30°С. При 0.3 до 0.5°С растенията загиват. Изисква и изобилна слънчева светлина още от момента на поникването на семената до края на вегетацията. За отглеждането на пипер трябва да се избират дълбоки, пропускливи, влагоемни, топли хумусни почви, богати с хранителни вещества в лесно усвоима форма. Реагира отлично на торене с разложен и полуразрложен оборски тор, особено в комбинация с минерални торове.
При отглеждането на пипер няколко години на едно и също място, той бързо „уморява” почвата и добивите остават ниски. Изискванията към почвената и въздушната влага също са много големи. Най-чувствителен е във фаза поникване и интензивно нарастване на плодовете.
Само чрез разсад
Отглеждането на пипер става само чрез разсад в отопляеми и неотопляеми култивационни съоръжения или на студени лехи.
Ранното производство може да се осъществи само в районите, където последните слани са в началото на май. За останалата част от страната се прилага средноранното и късно производство. За средноранното производство разсадът се произвежда в полутопли парници, без да се пикира. Семената се засяват през март, с посевна норма 8-10 г/кв.м. Покриват се с 2-2.5 см торово-почвена смес. Осигурява се обилна светлина, оптимална температура и влага, редовно проветряване и подхранване с минерални торове. Разсадът се засажда на постоянното място от края на април до 20-25 май.
При късното производство разсадът се произвежда в студени лехи, на добре огрявани от слънцето и запазени от студени ветрове места. Засява се през април.
Сади се на редове
Разсаждането е към края на май, но не по-късно от15-20-ти юни. Растенията се слагат в редове с разстояние 60-80 см, а вътре в реда в зависимост от сорта. Едроплодните сортове – ратунди и капии, се засаждат на 20 до 25 см в реда, като се поставят по 2 растения в гнездо, а всички останали сортове на 12-18 см, по 1 растение в гнездо. Разсадът се засажда на дълбочина до първите листа, на 1/3 от дъното на браздата от източната или южната й страна. Тази дейност се извършва през по-хладните часове на деня и се полива за прихващане. Със следващата поливки не се бърза. При засушаване и високи температури и при късното производство се полива след 4-6 дни, когато се засаждат нови растения на мястото на загнилите. До формирането на завръзите поливки се извършват през 12-14 дни. Нуждата от влага нараства с настъпване на плододаването. Извършва се 2 или 3 окопавания, като с първото се прави леко загърляне на растенията и подхранване с амониева селитра - 20-30 кг/дка. След оформяне на първия завръз се извършва последното окопаване и подхранване със същото количество азотен тор.
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...
У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...
Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма...
Много лозя по една или друга причина са потънали в бурени, изоставени, с израснали големи дълги пръчки. Една част от лозите са наистина загинали, но твърде много са тези, които при малко повечко грижа...