Капризите на многогодишната латинка

В последните години многогодишната латинка се ползва с особена популярност, защото се отглежда като лиана, виеща се по красиви прегради или като ампелно растение във висящи кошнички. Стъблата на тази латинка достигат до 3 м дължина, разклоняват се, при което растенията може да се разстелят на 1 м ширина. Листата са едри, леко синьо-зелени, насечени на няколко дяла с тъпа форма. Цветчетата са много оригинални, подобни на камбанки с пет дяла, които завършват с много дълга шпора. Баграта им е жълта, а от външната страна - оранжево-червена. Цветовете са единични, на дълги, изправени цветни дъжки, обагрени в червено. Те излизат от пазвите на листата най-често през септември.
Най-разпространен е видът Т. speciosum. Цветовете му са атрактивни, аленочервени, достигат 4 см в диаметър. Цъфти от юли до септември. Многолистната латинка Т. polyphylum произхожда от Чили и Аржентина. Стъблата й се разклоняват силно и достигат 1,5 м дължина. Оригинални са листата с много дялове, при това сребристозелени. Растенията са покрити с жълти цветове, около 1 см в диаметър, и тънка изящна шпора, до 2 см дълга.

Изисквания

Многогодишните латинки са оригинални, но и малко капризни. Почвата трябва да е отцедлива и много богата на хранителни вещества. Мястото да е слънчево. В райони с топъл климат растенията прекарват зимата на открито. У нас се препоръчва коренищата и клубените да се изваждат през есента и да се поставят за зимуване в избени помещения, подобно на гладиолите.

Как се хваща
Растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. Засаждат се през април на разстояния 30 х 30 см. През лятото се поливат и окопават редовно. Основната грижа, за да бъдат вашите растения красиви е да им изградите подходяща конструкция, която може да служи и като цветна преграда. Често се използва за покриване на стени и огради. Идеална е и за балкона, който бързо ще потъне в цвят. За тези, които ще я отглеждат като ампелно растение, кошничките трябва да се поставят на високо, за да се оформи ефектна каскада.