Гроздовете от маргаритоподобни цветове може да покрият целия храст, но само ако сте задоволили изискванията на растението. Обича ярко слънце и не понася студа. По-високите видове на този новозеландски храст се използват за изграждане на жив плет в крайбрежни области. Долната част на листата е сребриста или сива.
Сортове: Единственият вид, който ще намерите в обикновения градински център, е О. haastii и само той може да се нарече издръжлив. Достига 1,8 м височина и цъфти през юли и август. По-нисък и по-раноцъфтящ е О. scilloniensis (1,2 м, май). О. macrodonta (2,4 м, юни) е гигант с листа като листата на див чемшир.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее и на полусянка, но най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: След прецъфтяване отстранявайте мъртвите цветове с градинарски ножици. Махнете мъртвите клонки през април.
Размножаване: Заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Увеличаващият се интерес към дивите цветя доведе до появата в някои каталози на един или два от тези видове и някои техни култивирани сортове. Почти всички видове цирзиум са твърде агресивни и непривл...
Великденчетата са голям род растения с дребни дисковидни цветове в бяло, синьо, пурпурно или розово, разположени на високи и тесни клаеове. Височината им е от 7,5 см до 1,2 м. Повечето бордюрни великд...
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
Махония