Растения » Замия

 Замия
Zamia

Замията е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.
В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila). Тя има къс (до10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове-шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуване на семена не може да става и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.
Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряване. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.
През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и пожълтяване на листата. През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода.
Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но, общо взето, това е занимание за хора, които харесват сложните задачи. Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно. Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, но без пряко огряване в обедните часове.
Вода: Редовно поливане без преовлажняване.
Влажност на въздуха: Висока, обожава къпането.
Пресаждане: Рядко, на 4-5 години.
Подхранване: Веднъж месечно по време на растежа.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Ацер (японски клен)

Японският клен е бавнорастящ и ефектен храст, за който може да се намери място във всяка градина. Отглежда се заради баграта и формата на листата. Не обича утринното слънце и студените ветрове. Сорт...

Птерис

Папратите са едни от най-древните висши растения, разпространени по цялото земно кълбо. Многократно се е променял климатът, едни растения са измирали, появявали са се други, а папратите са успели да с...

Берберис

Дори скромните градински центрове предлагат голямо разнообразие от бербериси. Преди да купите, непременно проверете височината, която конкретният сорт се очаква да достигне. Има както джуджета, така и...

Прунус

Разглеждаме цъфтящите през пролетта дървета. Обикновените сортове са добре познати -дърветата достигат 6 м височина и са разпростиращи се, изправени или плачещи. Между март и май гроздове от цветове п...

Начало